Публиката винаги е права, смята авторът на балета „Жизел“ Адолф Адам, починал преди точно 170 г.

Публиката винаги е права, дори когато греши, обичал да казва френският композитор Адолф Адам, от чиято кончина днес се навършват 170 години. Цитира го неговият биограф Артур Пужен в книгата си „Адолф Адам: неговият живот, кариера и артистични мемоари“ (Adolphe Adam: sa vie, sa carrière, ses mémoires artistiques).
Тези негови думи са изстрадани, тъй като кариерата на музиканта минава през върхове и спадове, включително фалит на проекта му да създаде във френската столица театър, конкуриращ се с Парижката опера и с „Опера комик“.
Днес Адолф Адам е най-известен с балетите си „Жизел“ (1841) и „Корсарът“ (1856), оперите си „Пощальонът от Лонжюмо“ (1836) и „Ако бях цар“ (1852), както и с коледната си песен Minuit, chrétiens! (1847), по-популярна с английското си заглавие O Holy Night.
Адолф е роден в Париж на 24 юли 1803 г. в семейството на Луи Адам, композитор, пианист и професор в Парижката консерватория. Бащата дава уроци на сина си, но момчето не проявява желание да учи музикалната теория и вместо това свири свободно, по слух, пише биографът Пужен.
„Обичах музиката, но не исках да я изучавам. Седях тихо с часове, слушайки баща ми да свири на пиано, и веднага щом останех сам, започвах да натискам клавишите, без да познавам нотите. Без да осъзнавам, знаех как да намирам хармониите. Не исках да свиря гами или да чета ноти, винаги импровизирах“, признава композиторът в мемоарите си. Той не одобрява и изучаването на латински в училище, което намира за „варварско“. 
На 17-годишна възраст Адолф се записва в Консерваторията, макар че баща му е искал да стане търговец или учен. На 20-годишна възраст той вече пише песни за парижките водевилни театри и съчинява произведения, които по-късно нарича „лоши романси и още по-лоши пиеси за пиано“.
Започва работа като хоров диригент в Théâtre du Gymnase, което му осигурява добра заплата.
„Не се налагаше да давам уроци за тридесет су и пишех малко по-малко боклучава музика“, пише той в мемоарите си.
През 1828 г. Адам се жени за хористката Сара Леско. Биографът Артур Пужен описва брака като „важно и нещастно събитие за него“. Според разказа на Пужен, Леско манипулирала Адам да се ожени и понеже това бил съюз без любов, те се разделят през 1835 г. Единственото им дете, Леополд-Адриен, родено през 1832 г., се самоубива през 1851 г.
През 1834 г. Адам постига един от най-големите си успехи с едноактната опера Le chalet („Хижата“), поставена в „Опера комик“. През следващите четири десетилетия тя е поставяна над 1000 пъти в Париж, отбелязва Музикалната енциклопедия на Университета в Оксфорд.
През май 1836 г. Адам става кавалер на Почетния легион, а по-късно и офицер на ордена.
Първото му произведение за Парижката опера е балетът „Дъщерята на Дунав“, представен през септември 1836 г. Няколко дни по-късно операта му „Пощальонът от Лонжюмо“ е представена с успех в „Опера комик“. 
Следващото значимо произведение на Адам е балетът „Жизел“, базиран на версията на Хайнрих Хайне на народна приказка, като премиерата в Парижката опера е на 28 юни 1841 г. 
През 1845 г. новият директор на „Опера комик“ влиза в конфликт с Адам и му казва, че неговите произведения никога няма да бъдат поставяни в театъра.
В началото на 1847 г. Адам наема свободна сграда и създава Opéra-National. Разходите за театъра са огромни и освен че инвестира собствени средства, Адам взима големи заеми. Новата опера отваря врати през ноември 1847 г., но финансовите и артистичните резултати са слаби, а Февруарската революция от 1848 г. окончателно обрича начинанието. Театрите са затворени от новия режим, а при последващото им отваряне търсенето на билети за Opéra-National е слабо, което води до нейното затваряне през март 1848 г., след едва четири месеца дейност.
Адам е финансово разорен и преотстъпва авторските права от по-ранните си творби, за да помогне за изплащането на дълговете си. Като много други френски композитори, нуждаещи се от пари, той се обръща към журналистиката, за да си осигури допълнителен доход. Става и професор по композиция в Консерваторията, където сред учениците му е Лео Делиб, отбелязва биографът Артур Пужен. 
През 1851 г. Адам се жени за певицата Шери-Луиз Куро, с която е до края на живота си. Създава нови произведения, което му позволява да изплати всичките си дългове.
През последните три години от живота си Адам продължава да композира плодотворно. Създава балета „Корсарът“, базиран на стихотворение на Байрон и представен в Парижката опера през януари 1856 г. Последната му сценична творба, едноактната оперета Les Pantins de Violette („Куклите на Виолет“), е представена на 29 април 1856 г. Четири вечери по-късно, на 3 май, Адам умира в съня си на 52-годишна възраст. Погребан е в гробището „Монмартр“.
Неговите мемоари са публикувани посмъртно в два тома: Souvenirs d'un musicien („Спомени на един музикант“, 1857) и Derniers souvenirs d'un musicien („Последните спомени на един музикант“, 1859).