Работата ми е да карам хората да се чувстват добре и да им нося щастие, каза джаз пианистът Султан Стивънсън, който ще свири на „Банско джаз фестивал“

Моята работа като музикант е да накарам хората да се чувстват добре, да им нося щастие на фона на всичко това, което се формира в този свят. Това каза младият пианист Султан Стивънсън, който тази вечер излиза на сцената на „Банско джаз фестивал“ със свое трио, в което влизат още Джейкъб Грийн и Люк Маккалфи.
Едва на 25 години Султан Стивънсън се нарежда сред най-завладяващите джаз артисти на Лондон. Той е сред представителите на младото поколение артисти на британската столица. На сцената на джаз фестивала в Банско ще свири авторска музика от двата си албума, издадени през 2023 г. и през пролетта на настоящата година.
С джаз започва да се занимава на 14-годишна възраст. Голям почитател е на Маккой Тайнър и на музикантите, повлияни от него. Самият той е част от новото поколение джаз музиканти в Лондон, където в момента има нов подем в този стил. Това е продължение на лондонското джаз наследство, но по нов начин. Това, което ние правим сега, е да се върнем към нашето карибско и западноафриканско наследство, музиката на нашите баби и дядовци, връщаме се и го смесваме с афроамериканския модел на джаза, посочи Стивънсън. Много хубави неща се случват на джаз сцената в Лондон, всъщност, сега е едно от най-вълнуващите време да си джаз музикант, каза още младият пианист.
На пресконференция в Банско Стивънсън разказа за пътя си към пианото и ролята на семейството и учителите му. Неговите родителите са емигранти от карибския остров Барбадос, журналисти. Силно влияние върху пътя на Султан към джаза има баща му. Той имаше джаз радиостанция, с която вечер се разтоварваше, отделно пишеше много рецензии и стадии за джаза. В Барбадос имахме щастието по онова време да имаме джаз фестивал, който привличаше много известни имена и баща ми уговаряше с мениджърите на изпълнителите кратки интервюта, преди да излязат на сцената, разказа Стивънсън.
Рецензиите и статиите на баща му добиват голяма популярност, което довежда дори до това големи музикални компании да изпращат дискове с нова музика, за която да пише. В даден момент вкъщи имаше над 4000 диска, те бяха навсякъде, имаше дори в детската стая, в банята, в колата, буквално бяха навсякъде, разказа Султан Стивънсън. Той допълни, че реално джазът е бил постоянно около него и израснал е с неговото влияние.
За младия музикант пианото не е било първи избор. На осем години мечтата му е била саксофонът. „Саксофонът изглежда по-добре, златен е, има интересна форма, привлича вниманието, просто е по-специален инструмент“, разказа с усмивка младият пианист и допълни, че по това време е приемал пианото като инструмент, на който свирят всички.
Пианото първоначално е компромис и път към саксофона. „В началното училище, в което учих, нямаше преподавател на саксофон, имаше само по пиано. Тогава баща ми предложи като условие да започна с пианото, а по-късно да премина на саксофон. Това беше само до първите пет минути на първия ми урок, просто се влюбих в пианото“, каза още Стивънсън.
Училището и пианото се свързват по интересен начин и в гимназията. Започвайки този етап от обучението си, Стивънсън отправя въпрос до един от старши учителите дали има учител по пиано. Оказва се, че в училището няма учители по нито един музикален инструмент. Старши учителят – г-жа Фрост, приема тази битка присърце и успява да убеди ръководството на гимназията, че това не е излишен разход, а училището осигурява преподаватели по различни музикални инструменти, спомни си Стивънсън.
Г-жа Фрост беше от Чехия и тази година, по време на турнето ни, реално 15 години по-късно, тя беше на първия ред, за да ме слуша, разказа за емоционалния момент младият пианист. Пред публиката в Прага Стивънсън разказва тази история, за която посочи, че е не само трогателна, но и показва, че има смисъл от тези битки, а конкретно тази му е дала възможност да продължи музикалното си образование.