Работата с глина е успокояваща и терапевтична, смята художничката Рая Давидова

Работата с глина е успокояваща и терапевтична, „заземява“ ни и сваля цялото напрежение от ежедневието. Това каза пред БТА дизайнерката и художничка Рая Давидова, която е инициатор на изложбата „Заземяване“, представена в рамките на форума за съвременно визуално изкуство „Буна“ във Варна. 
Творенията в експозицията са подготвени от 14 любители керамици в студиото Terraya на Давидова по време на две творчески работилници, в които техен учител е била Здравка Меграуа - специалист с международен опит в арт терапията и преподаването на изкуство. По идея на преподавателката в съдовете са отпечатани естествени материали. Творбите са подредени в артистична инсталация, в която зрителите могат да гледат и художественото видео „Изкуството на глината“, което визуализира събирането на т.нар. „дива глина“. 
Проектът „Заземяване“ е покана да се върнем към изначалното чрез допира с глината - материал, който ни е съпътствал от праисторията до днес. Съдовете, които носят духа на миналото, са родени в новия век и съчетават традиционни техники с новаторски идеи. „Проследяваме развитието на керамиката, като се почне от нейното добиване от земята. Искам да покажа на хората, че в този забързан свят, освен дигиталното има и друго, че може да се спрем за малко, да се обърнем към себе си, да се докоснем до различни занаяти“, каза Давидова, която е инициатор на проекта. 
Според нея глината е най-успокояващият материал. Работата с него е терапевтична, защото съзнанието ти е насочено само към това, което искаш да направиш, а цялото напрежение от ежедневието изчезва. „Това е бавен процес. Няма как да създадем нещо и веднага да видим крайния резултат, това става постепенно. Всеки, който се е докоснал, го разбира и аз искам да стигне до повече хора“, добави тя. По думите й ваенето на глина прилича на градинарството, защото пак сме близо до земята, пипаме я и виждаме крайния резултат след време. Също така можем и да се провалим, като най-големият риск за майстора е съдът да се счупи в крайния етап при печенето, когато е невъзможно да се спаси. 
Давидова е дизайнер по образование, учила е живопис в гимназията, а след това инженерен дизайн в Техническия университет. Работила е интериорен дизайн, но от 2021 г. се занимава основно с керамика. Любовта към занаята дошла с нуждата да усети процеса по оформяне на глината. Всичко й е интересно, но най-хубавият момент за нея е докосването и трансформирането на материала. Казва, че не винаги резултатът е това, което си представяме, но винаги интуитивно ръцете знаят по-добре какво искаме. Впечатлението й е, че хората харесват по-шарената керамика, но тя предпочита естествения млечен цвят на бялата глина, каквито са и изделията в изложбата. 
Тя припомни, че в българската история занаятът е бил нещо като кръвоносна система, носеща живот на селата и домовете. Жените са оформяли съдове за храна, вода и обреди, мъжете са ги предлагали на пазари и тържища, а цели региони - от Троян до Бусинци - са израснали около майсторлъка, печките и глинената пещ. Давидова смята, че и днес глината се ползва активно, има я в архитектурни фасади, в арт инсталации, в студиа за керамика и дори в терапии.
Изложбата е подредена в пространство Swed Cab Embassy и е реализирана с подкрепата на фонд „Култура” на Община Варна.