Радиацията носи славата, но и смъртта на Фредерик Жолио-Кюри, роден преди 125 години

Радиацията допринася за славата, но и за смъртта на големия френски учен Фредерик Жолио-Кюри, роден на днешната дата преди 125 години.
Той умира на 58 години от заболяване на черния дроб, причинено от излагането на радиоактивност по време на научната му работа – по същата причина преди него си отиват от този свят съпругата му Ирен Кюри и негова тъща Мария Кюри. 
Това е жестоката цена, която фамилията Кюри плаща на радиацията за общо 5-те Нобелови награди, споделени в семейството.
Жан Фредерик Жолио е роден на 19 март 1900 г. През 1925 г. той се присъединява към лабораторията на Мария Кюри в Париж, където се запознава с най-голямата дъщеря на Мария, Ирен. Двамата сключват брак през 1926 г. и приемат общото име Жолио-Кюри. 
Заедно те продължават изследванията си в областта на радиоактивността и през 1934 г. създават първите в света изкуствени радиоактивни елементи. Те бомбардират бор, алуминий и магнезий с неутрони и получанат нови изотопи на азота, фосфора и силиция, които са радиоактивни. Радиоактивността тъкмо започва да се използва за лечение в медицината, а откритието на Жолио-Кюри дава възможност за бързо и лесно създаване на такива изотопи в лабораторията. То веднага е признато за значимо постижение и през 1935 г. двамата получават съвместно Нобелова награда за химия, която  е най-бързата Нобелова награда, присъждана някога в областта на науката. 
Когато на 2 август 1939 г. Алберт Айнщайн пише известното си писмо до президента Рузвелт, в което предупреждава за опасностите от ядрените оръжия, той споменава трима учени, чиято работа е демонстрирала потенциала на ядрената верижна реакция: Енрико Ферми и Лео Силард в Америка и Жолио-Кюри във Франция.
При настъплението на германските войски през 1940 г. Фредерик Жолио-Кюри успява да транспортира в Англия документите и материалите, свързани с научната му работа, и те не попадат в ръцете на нацистите.
По време на френската окупация той взема активно участие в Съпротивата - става председател на Националния фронт. През пролетта на 1942 г. той се присъединява към Френската комунистическа партия, за да стане член на нейния Централен комитет през 1956 г.
След войната става директор на Националния център за научни изследвания. През 1946 г. е назначен за първи върховен комисар по атомната енергия и като такъв ръководи изграждането на първия френски атомен реактор през 1948 г.
Две години по-късно обаче е освободен от длъжност по политически причини. Въпреки че все още запазва контрола върху лабораториите си, Жолио-Кюри взема значително участие в политиката и е избран за председател на Световния съвет за мир. След смъртта на Ирен Кюри през 1956 г. той става титуляр на катедрата по ядрена физика, която тя е заемала в Сорбоната.
Член е на Френската академия на науките и на Академията по медицина, както и на многобройни чуждестранни научни академии и общества. Командор е на Ордена на Почетния легион. 
Освен брилянтен учен Фредерик Жолио-Кюри е широко скроена личност с разностранни интереси и възможности, сред които преобладават свиренето на пиано, пейзажната живопис и четенето – любим негов автор е английският писател Ръдиард Киплинг.
Умира в Париж на 14 август 1958 г., а опашката на поклонението пред тленните му останки се извива в продължение на два дни.