Радиото остава голямата ми любов. Негово величество – микрофонът усеща всяка фалшива нотка, каза журналистката Снежана Димитрова

Радиото остава голямата ми любов. Негово величество – микрофонът усеща всяка фалшива нотка, ако страдаш или си тъжен – пак го долавя, ако си весел – също го долавя. Трябва да си искрен и да кажеш не повече, а аз знам малко преди вас, с уважение към събеседника, каза Снежана Димитрова, която бе кореспондент на БНР в Перник 32 години, по повод представянето на февруарския брой на списание ЛИК, посветен на 90-годишната на БНР.
Кариерата на Снежана Димитрова започва първо като водещ и репортер в Общинско радио през 1974 г. След две години е забелязана от тогавашния директор на кореспондентската мрежа - Иван Топузов. Тя е назначена на мястото на кореспондента, който по това време се пенсионира. Той е предавал информация и за БТА – Христо Гатов.
Димитрова  участва през 1976 г. в Национален конкурс за радио предавания, това ѝ носи и предложението да стане част от кореспондентската мрежа на БНР.
„Иван Топузов – това е първия човек, който ме научи на търпение“,  спомня си Снежана Димитрова.
Тя допълва, че тогава времето е било такова, че за да бъдеш кореспондент, първо е трябвало да бъдеш одобрен от ОК на БКП, а тя не е била партиен член. Иван Топузов е останал в Перник три дни, докато не се срещне с първия на ОК на БКП - Борис Нанов, който е трябвало да си даде съгласието Димитрова да започне работа в Националното радио, но без партийна книжка. „Това беше причината аз да бъда назначена на хонорар, не като щатен кореспондент“, каза още тя.
Снежана Димитрова допълни, че атмосферата и отношението в радиото са били невероятни, независимо от статута на назначението или длъжността, която са заемали служителите на БНР.
Журналистът си спомни за първото си живо, самостоятелно предаване – „Срещи в сряда“. За задача тя е трябвало да разкаже за някое село. Тя се спира на пернишкото с. Мещица. Взима предварително интервю от кмета, но води кратки записки по време на срещата. „По това време нямаше диктофони, а само белият лист, на който да запишем по-важното“, коментира тя.
В деня на живата връзка е имало и мач на футболния „Миньор“, образувало се е задръстване и кметът на с. Мещица не е успял да дойде навреме за предаването. На  Снежана Димитрова се е наложило да започне сама, без събеседник. Тя излязла бързо от положението. „Не помня как успях да възпроизведа цялата информация, въпреки че нямах почти никакви записки, но се получи. Оттогава започнах да си водя подробни записки, може почти нищо да използвам, но бях длъжна да съм подготвена“, каза още тя.
Снежана Димитрова си припомни за случаите, когато не е имало ток в отдалечени населени места, от които е трябвало да се включи. Правила е връзки при минусови температури и много неблагоприятни условия.  
Тя продължава да слуша „Хоризонт“, харесват и новите предавания и водещи. Димитрова допълни, че ѝ остава навикът да чуе първо новинарската емисия по БНР и едва тогава да включи телевизора.
Кариерата ѝ минава през местен вестник и през пернишкия Канал „Струма“ - телевизия „Кракра“.