Райко Гърлич ще получи „Наградата на София“ на Столичната община за принос към изкуството на киното

Райко Гърлич ще получи „Наградата на София“ на Столичната община за принос към изкуството на киното. Отличието ще му бъде връчено на церемонията по раздаване на призовете на 29-ия международен „София филм фест“ на 22 март 2025 г. в зала 1 на НДК, съобщават от „Арт фест“.
У нас режисьорът ще представи най-новия си филм „Всичко си има край“, който съчетава елементи на криминален трилър, филм-ноар, романтика и сатира и има силно послание по отношение на корупцията в хърватската обществено-политическа сфера. Филмът е напрегнат разказ за интриги, в който никой от героите не може да има морално предимство. Сценарият е написан от Анте Томич и Райко Гърлич по произведения на писателя Мирослав Кърлежа. „Всичко си има край“ е копродукция между Хърватия, България, Сърбия и Черна гора, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов. 
В главните роли са Живко Аночич, Борис Исакович, Йелена Джокич, Емир Хаджихафизбегович. Във филма участва и българската актриса Анжела Недялкова. Звукозаписът на терен и мишунгът са на Момчил Божков. 
В рамките на 29-то издание на „София филм фест“ зрителите ще имат възможност да видят и кратка ретроспектива, включваща филми на Райко Гърлич, сред които „Граничен пост“ (2006), „Само между нас“ (2010) и „Конституцията“ (2016).
„Всички добри истории, както в живота, така и в киното, се свеждат до две основни сюжетни линии - или някой заминава на пътешествие, или в някакъв град пристига непознат. Бих казал, че аз съм и двамата – този, който си е отишъл, и чужденецът, който е дошъл“, пише в автобиографичната си книга „Още по едно за из път: Режисьорски бележки за изгнанието, семейството и киното“ Райко Гърлич, цитиран от „Арт фест“.
Райко Гърлич е роден през 1947 г. в Загреб. Като ученик се занимава с експериментален театър, а по-късно следва философия. През 1967 г. записва кинорежисура в Академията за сценични изкуства в Прага ФАМУ. По време на следването си във филмовия факултет става свидетел и участник в Пражката пролет през 1968 г.  
Част от филмографията му е фокус за цензурата на югославските власти – филмите „Всички хора са добри в лошото общество“ (1969), „Възхвала“ (1971), „Питейна вода и свобода“ (1974), „Обича се само веднъж“ (1981) са забранени за публичен показ, но в същото време неговата творба „Браво, маестро“ (1978) е номинирана за „Златна палма“ в Кан.
През 90-те години Райко Гърлич преподава кинорежисура в Академията за драматични изкуства в Загреб и в университетите в Ню Йорк и Охайо, където работи и до днес. Той е един от 56-мата основатели на Европейската филмова академия. Основател и директор e на Imaginary Film Academy, Грожнян, Хърватия, и Атина, Охайо, САЩ, където за седемте години, в които съществува, са се обучавали повече от двеста и петдесет студенти от тридесет и една държави и около четиридесет професионалисти в областта на киното.
Филмите му разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения в политически и социално наситен контекст. Дълбоката им хуманистична визия прави Райко Гърлич един изключителен творец, който оставя траен отпечатък в европейското кино, посочват от „Арт фест“.
/ ГН