Райко Гърлич ще получи „Наградата на София“ на Столичната община за принос към изкуството на киното. Отличието ще му бъде връчено на церемонията по раздаване на призовете на 29-ия международен „София филм фест“ на 22 март 2025 г. в зала 1 на НДК, съобщават от „Арт фест“.
У нас режисьорът ще представи най-новия си филм „Всичко си има край“, който съчетава елементи на криминален трилър, филм-ноар, романтика и сатира и има силно послание по отношение на корупцията в хърватската обществено-политическа сфера. Филмът е напрегнат разказ за интриги, в който никой от героите не може да има морално предимство. Сценарият е написан от Анте Томич и Райко Гърлич по произведения на писателя Мирослав Кърлежа. „Всичко си има край“ е копродукция между Хърватия, България, Сърбия и Черна гора, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. Продуцент от българска страна е Стефан Китанов.
В главните роли са Живко Аночич, Борис Исакович, Йелена Джокич, Емир Хаджихафизбегович. Във филма участва и българската актриса Анжела Недялкова. Звукозаписът на терен и мишунгът са на Момчил Божков.
В рамките на 29-то издание на „София филм фест“ зрителите ще имат възможност да видят и кратка ретроспектива, включваща филми на Райко Гърлич, сред които „Граничен пост“ (2006), „Само между нас“ (2010) и „Конституцията“ (2016).
„Всички добри истории, както в живота, така и в киното, се свеждат до две основни сюжетни линии - или някой заминава на пътешествие, или в някакъв град пристига непознат. Бих казал, че аз съм и двамата – този, който си е отишъл, и чужденецът, който е дошъл“, пише в автобиографичната си книга „Още по едно за из път: Режисьорски бележки за изгнанието, семейството и киното“ Райко Гърлич, цитиран от „Арт фест“.
Райко Гърлич е роден през 1947 г. в Загреб. Като ученик се занимава с експериментален театър, а по-късно следва философия. През 1967 г. записва кинорежисура в Академията за сценични изкуства в Прага ФАМУ. По време на следването си във филмовия факултет става свидетел и участник в Пражката пролет през 1968 г.
Част от филмографията му е фокус за цензурата на югославските власти – филмите „Всички хора са добри в лошото общество“ (1969), „Възхвала“ (1971), „Питейна вода и свобода“ (1974), „Обича се само веднъж“ (1981) са забранени за публичен показ, но в същото време неговата творба „Браво, маестро“ (1978) е номинирана за „Златна палма“ в Кан.
През 90-те години Райко Гърлич преподава кинорежисура в Академията за драматични изкуства в Загреб и в университетите в Ню Йорк и Охайо, където работи и до днес. Той е един от 56-мата основатели на Европейската филмова академия. Основател и директор e на Imaginary Film Academy, Грожнян, Хърватия, и Атина, Охайо, САЩ, където за седемте години, в които съществува, са се обучавали повече от двеста и петдесет студенти от тридесет и една държави и около четиридесет професионалисти в областта на киното.
Филмите му разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения в политически и социално наситен контекст. Дълбоката им хуманистична визия прави Райко Гърлич един изключителен творец, който оставя траен отпечатък в европейското кино, посочват от „Арт фест“.
/ ГН