Ако шофирате по Аспаруховия мост във Варна от центъра на града към Бургас, пред вас ще се изправи зеленият, горист склон на хълма Джанавара. Там, на полегата тераса сред дърветата се крият развалините на голям раннохристиянски комплекс – един от най-важните археологически обекти във Варненския край. Той се датира във времето от средата на V до началото на VII в. Високо на хълма храмът се е издигал царствено над цялата околност и се е виждал прекрасно от тогавашния град Одесос (днес под старата част на Варна).
Две неща правят комплекса световноизвестен сред археолозите: необичайната за епохата архитектура на църквата; и забележителният комплект от три реликвария – съответно от злато и полускъпоценни камъни, от сребро и от мрамор, – открит в непокътната крипта под църковния олтар и все още пазещ частици от мощи на светец.
В историята на комплекса има три големи етапа. Около средата на V в. е построена църквата, големият и монументален двор с колонади пред нея и вторият двор, чиято здрава стена я е пазела от останалите три страни. Под мястото на олтара още в началото е изградена крипта за най-голямото съкровище на храма – мощите на светец. Името му не е запазено, но изключително скъпите реликварии показват, че той е бил много почитан. Може би това е някой от известните мъченици или защо не дори някой от апостолите?
Архитектурата на Джанавара е загадка. Тя няма точен паралел в християнския свят. Сградата се отличава с необичайно дебели зидове и четири ъглови кули с горни етажи, което подсказва, че е била силно укрепена – вероятно за защита на ценните реликви в криптата. Въпреки хипотезите за източно влияние, липсата на подобни архитектурни образци прави пълната реконструкция на църквата трудна и доста хипотетична.
След силно земетресение храмът е обновен, като три от помещенията му са украсени с изящни подови мозайки, запазени и до днес.
Вторият етап може да се отнесе към VI в. Комплексът се разраства. Строят се нови сгради, оформят се дворове, прокарва се водопровод и канал. Ако в началото святото място е било замислено като „дом“ за мощите на почитан светец, като място за поклонение, то сега с голяма увереност може да предположим, че се превръща в манастир. Точните му размери още не са известни, но разкритото показва, че е бил внушителен.
В началото на VII в. животът на Балканите, особено на север от Стара планина, е застрашен от непрестанните нападения на авари и славяни. Около 614 г. самият античен град Одесос загива. Вероятно малко по-рано манастирът на хълма също е разрушен. Събитията изглежда са били истински драматични, защото духовниците не успяват да извадят и отнесат реликвите. Светините остават погребани в своята подземна крипта около 13 столетия.
Третият етап е обвит в неизвестност. Разкопките показват, че в развалините на манастира се заселват хора, които живеят в скромни полувкопани жилища. Находките обаче показват, че те вероятно са местни, а не пришълци, дошли по време на нападенията. Дали обаче това са били оцелели монаси или обикновени хора, които просто са се заселили в развалините на манастира, не може да се каже със сигурност. Скоро това импровизирано селище спира да съществува и така в навечерието на Средновековието тази последна светлинка от живота на античния Одесос угасва.
Раннохристиянският комплекс на хълма Джанавара е един от първите обекти, проучени от Варненското археологическо дружество (основано през 1901 г.) и гордостта на своя откривател Херменгилд Шкорпил, който след смъртта си е погребан до развалините. Под ръководството на Х. Шкорпил е разкопана църквата и е открит комплектът с трите реликвария.
След голямо прекъсване, в края на ХХ в. разкопките са подновени от Регионалния исторически музей – Варна – от археолога Александър Минчев, а по-късно и от Васил Тенекеджиев. По време на новата археологическа кампания е разкопана част от сградите и дворовете около църквата и се потвърждава старото предположение на Х. Шкорпил, че тя е център на манастир. В продължение на шест години РИМ-Варна, съвместно с българската фондация „Балканско наследство“ организира на обекта школа по археология за студенти и любители от цял свят. Така в проучването на обекта се включват участници от САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Великобритания, Франция, Германия и Индия.
Последните разкопки бяха проведени през 2022 г.
За съжаление, днес обектът е в административен капан относно собствеността и правото на ползване. Случаят изисква решение между Община Варна и държавата, но дългогодишната безрезултатна кореспонденция само потвърждава липсата на реален интерес. В резултат на това паметникът не може да бъде ограден и охраняван, а археологическите проучвания са в голяма степен блокирани. Невъзможно е и кандидатстването по проекти за цялостна консервация и социализация. Остава надеждата, че този изключителен раннохристиянски комплекс най-сетне ще получи грижата, съответстваща на неговата световна научна стойност.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Сдружение „Български музеи“)