Разговор с писателя Евгени Черепов постави началото на тазгодишното издание на проекта „Пос(в)щение на картина“ в Казанлък


Разговор с писателя Евгени Черепов постави началото на тазгодишното издание на проекта „Пос(в)щение на картина“ в Художествената галерия в Казанлък, чиято цел е да срещне литературата с изобразителното изкуство. Символичен домакин на срещата беше картината „Прозорец“ (1975 год.) на художника Найден Петков (1918 – 1989), за която Черепов представи написано за повода посвещение, а сред темите на дискусията бяха както литературата и изкуството като цяло, така и образованието, психологията и вглеждането в себе си, за което Черепов говори в романа „Извън обхват“. 
Евгени Черепов посочи, че за пръв път пише по картина и макар да не е поет, авторът посочи, че е посветил на картината „Прозорец“ именно стихотворение. По отношение на картината той разказа, че е бил любопитен какво е пространството зад прозореца – дали е домът на героя, който гледа навън, дали в този дом има топлина и любов, или той е на чуждо място като (Родион) Расколников, който ненавижда хазяйката си („Престъпление и наказание“, Фьодор Достоевски) и дали гледа навън, за да не гледа навътре или погледът навън не е мотивиран от онова, което е в стаята. „Има хора, които могат да погледнат навън не за да избягат, а да съзерцават света“, каза той и отбеляза, че е именно от тях. Черепов посочи още, че в българската литература има няколко стихотворения за прозорци, чието послание е различно, а прозорецът, изобразен в картината му е дал възможност да види съвкупен образ на техните автори.
Според Евгени Черепов обикновено хората на изкуството чувстват повече болката в света, отколкото хубавото. „При мен е обратното“, посочи той и отбеляза, че с годините светогледът му се е променил, но все още си остава оптимист. Неговото мнение е, че не е задължително да има болка и драма, за да има литература. „В последно време е модерно да се пише фрагментарно, но моите читателски предпочитания са към класическия наратив“, посочи още Черепов и допълни, че такива са и историите му. Авторът разкри и как изгражда персонажите в своите книги. „Правя го с обратна връзка от така наречените бета читатели, които са на различна възраст, с различен пол и интереси“, каза той и обясни, че преди да изпрати книгите си за редакция, той събира мнения от хора, на които има доверие и през тяхната обратна връзка доизгражда героите си. Черепов допълни, че всеки писател трябва да е до известна степен и психолог, а подобна обратна връзка помага, защото „литературата е като децата – винаги е по-трудно да намериш грешката в собствения си роман, отколкото в чуждия“. Авторът разказа историята около написването на „Извън обхват“ и на предходната си книга „Добавено лято“ и допълни, че в момента работи по третия си роман, който ще бъде есенен. 
Евгени Черепов, който е и преподавател по литература в Стара Загора, сподели още, че най-приятно му е да преподава произведения, които са генератор на различни мисли и мнения. 
В края на срещата участие в диалога взе и публиката, като всеки сподели каква е гледката от неговия прозорец в една въображаема житейска пауза. От своя страна Черепов каза, че в редките паузи през неговия „прозорец“ се вижда пишеща машина.  
Срещите на картини от фонда на казанлъшката галерия със съвременни български автори ще продължат през цялата година, съобщи модераторът Гергана Атанасова, по чиято идея се осъществява проектът. Следващият гост ще е Азиз Таш, а разговорът с него ще е в края на февруари. 
Евгени Черепов дебютира като романист през 2012 година с „Добавено лято“ (номинация за Националната литературна награда „Елиас Канети“ през 2013 г. и съпътстваща награда от „Южна пролет“). След десет години в столицата избира да живее в родния си град Стара Загора, където става гимназиален учител по литература. Романът „Извън обхват“ (2024) е втората му книга, която вече е с четвърти тираж. Тя е отличена с наградата „Перото“ към Националния дворец на културата и има номинация за наградата „Хеликон“.
Художникът Найден Петков е роден на 16 май 1918 г. в село Видраре. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1942 г. в класа на проф. Никола Ганушев. Работи в областта на фигуралната композиция, портрета, пейзажа, създава рисунки с креда и въглен, монотипии. Найден Петков работи и като художник-постановчик на български игрални филми, автор е на плакати за филми. От 1985 до 1987 г. е ректор на Художествената академия. Негови творби са притежание на редица галерии в страната и на частни колекции у нас и в чужбина.