Както писа БТА експозицията е следствие на дългогодишния професионален и приятелски контакт между тримата скулптори. Те излизат от комфорта на собственото си амплоа като защитена зона на индивидуализъм и себеизразяване, за да срещнат личните си творчески търсения в контекста на настоящия проект, разказват от екипа на галерията.
Общото в подходите и на тримата е своеобразната хибридност на създаденото. Хибридното, според художниците може да битува в разнообразни съотношения - свят на хибридни войни, хибридни технологии, хибридни форми на контактуване, както и симбиоза между аналогово и дигитално. Всяка творба е мислена в контекста на често взаимоизключващи се елементи, които въпреки това съществуват понякога в материален или смислов баланс.
Петър Сибинович разбира скулптурната си практика като игрално поле, отбелязват от „+359“. Той прилага „алхимичен“ подход към материалите и чрез трансформирането на нещо остаряло, използвано, забравено или изхвърлено, създава нов, коригиран, паралелен свят, пълен с разнообразни по своите размери форми. Те биват фигуративни, абстрактни, аморфни и точни, и с променлива структура. Опитът на Сибинович се основава на интердисциплинарността с широк спектър от експерименти. Процесът на рециклиране при него включва предмети за ежедневна употреба като пластмасови бутилки, тръби, играчки.
Творчеството на Милорад Панич се базира върху наблюдението му над разнообразни геофизични процеси, формирали земната повърхност и представени чрез скулптурната медия. „Очарованието на Панич от формалния външен вид на природата е претворено в разнообразието на неговите произведения. Авторът се базира на геоложките характеристики на планетата, а концептуално избира да работи с материали, съдържащи се в нея като почвен прах, руди, сол, седиментни скали. Милорад се вълнува от контрастната симбиоза на физически състояния като плътно и поресто, аморфно и структурирано, твърдо и меко. Произведенията му правят връзка и с настоящия момент на екологична криза, като далечно ехо от самата епоха, в която промяната в слоевете на планетата води и до по-големи катаклизми“, разказват от галерията.
Те отбелязват, че в произведенията, представени от Стефан Иванов може да бъде наблюдаван и друг аспект в сложния баланс на хибридното съществуване на хората – синтезът между аналоговата и дигитално генерирана форма. „Иванов експериментира посредством дигитализацията на заобикалящи ни човешки персонажи в техния естествен хабитат. Впоследствие чрез дигитален софтуер и машинизирани процеси, той връща вече преработените образи отново в материалния свят. Новите по вид обекти се материализират с помощта на класически и дори забравени аналогови технологии, но носят в себе си отпечатъка от характера и състоянието, закодирани в дигиталния код на машините“, казват от галерия „+359“.
/ ГН