Разликата между Пенчо Славейков и другите български поети е, че той се преподава задължително като модернист и философски поет, каза доц. Йордан Ефтимов

Разликата между Пенчо Славейков и другите български поети в учебната програма е, че той се преподава задължително като модернист и философски поет и съм абсолютно сигурен, че това създава доста проблеми на учителите, на учениците, изобщо на цялото ни общество, в което ние не говорим достатъчно за модернизма, не обсъждаме конкретните аспекти на модернизма, нито пък конкретните идеи и концепции, които стоят зад едно определение като „философски поет“. Това каза литературоведът доц. Йордан Ефтимов в пресклуба на БТА в Плевен, където беше модератор на дискусия, посветена на 160 години от рождението на Пенчо Славейков. Това бе 14-ата среща от инициативата „Пенчо Славейков днес“, организирана от Българската телеграфна агенция.
„Това е страхотна инициатива, в която се съгласих да модерирам срещите, не само заради Пенчо Славейков и неговата значимост, не заради дебатите в началото на XX век за европеизирането на българската култура, но и заради специфичната му позиция, мястото му в българската култура днес“, допълни доц. Ефтимов.
Той подчерта, че идеята за кампанията е на генералния директор на БТА Кирил Вълчев, а финалът ѝ ще бъде с издаването на специален брой на списание ЛИК през декември.
„Така ще излезем от клишето, че има един ден, в който честваме някого, развяват се знамена, казват се хубави думи, и след това забравяме, че е имало такъв юбилей и че сме чествали някого. Благодарение на инициативата на БТА, в която се включват учители, публицисти, писатели, библиотекари, актьори, режисьори и хора от театъра, си правим и един автопортрет, защото, като казваме какво мислим, какво помним и как говорим за Пенчо Славейков, казваме какво сме способни да направим с един класик от учебната програма, и то специален класик“, допълни литературоведът.
„Ако някой се пита защо съвременните писатели са еднодневки, дори и по-значимите, в смисъл, че за тях не се говори толкова дълго, колкото за класиците, то причината е, че много от тях са без съдба – т.е. живеят в един уреден свят, хора, които могат да се сблъскат най-много с това, че някой ги е изпреварил или в някоя дискотека са се скарали с някого. Съвсем различно е, когато си на около десетгодишна възраст и виждаш с очите си как турците изгарят Стара Загора“, каза още доц. Ефтимов.
Той припомни част от живота на Пенчо Славейков, когато баща му е бил назначен от руската армия за ръководител на градската управа на Стара Загора, и после – това, че участва в ученически бунт в Пловдив.
Доц. Ефтимов припомни и друг факт от житейската история на Славейков, а именно, че той е първият българин, предложен за Нобелова награда. Литературоведът обърна внимание на това доколко нобеловите лауреати са достатъчно популярни и обсъждани днес.
Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се организира във всички 33 национални пресклуба на БТА в страната. Първата среща разговор, посветена на Пенчо Славейков, се състоя в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. В рамките на инициативата разговори се състояха още в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Кърджали, Пазарджик, Габрово и Велико Търново.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и специално написани текстове от по 160 думи от 160 души по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.