Разпети петък е ден за вяра, покаяние и духовно преосмисляне, каза Доростолският митрополит Яков

В тишината на Разпети петък човек остава насаме със себе си, със своята вяра и със значението на жертвата, която стои в основата на християнството. Това каза за БТА Доростолският митрополит Яков за един от най-тъжните и най-значимите дни в църковния календар.
„Това е денят, в който нашият Спасител Господ Иисус Христос бе разпнат на Кръста заради греховете на човечеството, за да бъде изкупен първородният грях и да се отвори отново пътят към небесното царство“, припомни митрополитът.
По думите му Разпети петък носи особена притихналост, която се усеща не само в храмовете, но и навсякъде около нас. Денят сякаш спира, а човек остава в очакване на надеждата, която идва след страданието. „Понякога имаме чувството, че дори въздухът спира да трепти“, каза той.
В храмовете вечерта се отслужва Опелото Христово - служба, която съчетава различни чувства. Тъгата от загубата и състраданието се преплитат с тиха, дълбока надежда. „Когато се опява Христос, не можем да се радваме, душата е натежала. Но същевременно знаем, че това не е край, а начало, защото на третия ден Той ще възкръсне и чрез смъртта Си ще победи самата смърт“, посочи митрополит Яков.
Според него именно в тази привидна тъмнина се ражда светлината на Възкресението. Жертвата на Христос не е само историческо събитие, а живо духовно преживяване, което дава възможност на човека да преосмисли себе си. „Тази жертва е за всички нас, за да можем чрез вяра, пост, молитва и добри дела отново да намерим пътя към Бога“, отбеляза той.
Митрополитът каза, че Разпети петък е ден, който се преживява особено силно, дори от хора, които не се определят като вярващи. Той обърна внимание и на вътрешната борба у човека между доброто и злото, между вярата и съмнението. Именно днес тази борба става най-осезаема, защото човек се изправя пред смисъла на жертвата и собствената си отговорност.
„Възкресението е ново начало за човечеството, но и личен път за всеки от нас“, подчерта митрополит Яков. По думите му това начало минава през вярата, покаянието и изповедта, през онзи вътрешен акт, в който човек признава грешките си и се стреми да стане по-добър.
Той допълни, че всяка изповед и всяко причастие са стъпка към това ново начало. „Всеки път, когато човек се обръща към Бога с искрено разкаяние, той поставя ново начало в живота си“.
В заключение Доростолският митрополит Яков призова за смирение и духовно вглъбяване не само в дните около Великден, но и през цялата година като път към по-добър, по-смислен и по-светъл живот.