Разработихме нов вид цимент от отпадъци, който може да бъде въглеродно отрицателен, заяви доц. д-р Александър Николов

Новият вид цимент, който разработихме, има потенциал да поглъща повече въглероден диоксид, отколкото се отделя при производството му, което го прави въглеродно отрицателен, каза пред БТА доц. д-р Александър Николов от Института по минералогия и кристалография към Българската академия на науките (ИМК–БАН). Той е част от екипа, създал нов тип цимент, произведен изцяло от индустриални отпадъци и вторични материали.
Доц. Николов се занимава с използването на индустриални отпадъци от около седем-осем години, а с геополимери - от над 12 години. В новата разработка са използвани три вида вторични продукти - прах от циментови заводи, пепел от изгарянето на въглища и шлака от производството на стомана в завода „Стомана" - Перник, обясни той.
С нарастващото използване на алтернативни горива количеството прах в циментовите заводи се увеличава, а той не може да бъде изцяло върнат в производството поради строгите европейски норми за съдържание на хлор в цимента, обясни доц. Николов.
Пепелта от въглища идва от остарял тип топлоелектрически централи, където дънната и летящата пепел, както и промишленият гипс от сероочистката, се смесват в комплексен отпадък, който практически не намира приложение, добави той.
Шлаката от „Стомана“ – Перник също е вторичен продукт, който се натрупва около завода и се използва само частично от циментовата промишленост.
Производственият процес е сравнително прост. Трите компонента се изсушават, смилат и смесват, след което полученият цимент се разбърква с вода и се втвърдява при стайна температура. Началото на свързването настъпва в рамките на около половин час, което е съпоставимо с това при конвенционалните цименти, посочи доц. Николов.
Ключовото откритие е, че след втвърдяване материалът, поставен в среда с въглероден диоксид, го поглъща и едновременно с това увеличава якостта си. Тя нараства от около 25 до над 48 мегапаскала, като минералите в структурата се преобразуват и образуват стабилни карбонатни фази – калцит, арагонит и ватерит, които фиксират въглеродния диоксид, обясни ученият.
Този процес протича и при излагане на атмосферен въздух, но значително по-бавно. Изследването показва, че материалът увеличава масата си с около 10% заради погълнатия въглероден диоксид, добави доц. Николов.
Доц. Николов обяснява, че при изчисляването на въглеродния отпечатък на новия цимент не начислява емисии за вторичните суровини, тъй като те се третират като отпадъци. Дори в бъдеще да им бъдат приписани пропорционални емисии, материалът ще запази потенциала си да бъде въглеродно неутрален или отрицателен заради способността му да поглъща въглероден диоксид.
На въпрос дали за производството е необходима специална инфраструктура доц. Николов отговори, че няма пречки да се използва съществуващата. Материалът може да се произвежда както в малък, така и в голям мащаб, обобщи ученият.