Развитието на бесарабската българска литература в Украйна трябва да продължи и в бъдеще, казаха Анна Терзивец и Мариана Чепразова по време на представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Одеса.
Гостенките са представителки на съвременните творци на българите в Украйна. И двете започват да пишат поезия на български език в края на 90-те години на миналия век. Отбелязват, че "в творчеството си стъпват върху поезията на български класици, както и на български автори от Бесарабия – Украйна и Молдова".
Анна Терзивец е родом от българското село Делени, Арцизки район. След завършването на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се реализира като журналист в гр. Одеса. В момента е главен редактор на регионалната редакция на националните малцинства в Одеска област и редактор на българското тв и радио предаване "Гласът на българите" към обществена телевизия "Суспилне". През 2007 г. в Одеса е издадена стихосбирката й "Любовта е свята". Нейни стихотворения са включени в сборници с произведения на български автори от Бесарабия.
"Щастлива съм, че имам възможност да творя на майчин език. Първото стихотворение написах още през ученическите си години, не беше на български, защото не знаех литературната норма на езика. С баба и всички вкъщи говорихме на диалектен български. А за да твориш поезия, трябва да знаеш добре езика", сподели Анна Терзивец.
Когато заминава за България да следва журналистика в Софийския университет, тя се докосва до българската литература и най-вече до творчеството на българските поетеси Елисавета Багряна, Блага Димитрова, Петя Дубарова. В прародината тя прописва на български език. "След като се върнах в Украйна, продължих да пиша. И тогава осъзнах колко е важно тук, в Украйна, да твориш на български език. Продължавам и до днес да творя", казва Терзивец. Темите, които я вълнуват, са за жената майка, за любовта, за родовите корени.
"Днес, по време на войната, ролята на жената се разширява, става по-значима. Мъжете воюват, а на жените е отредено да пазят огнището, традициите, своя живот и живота на децата си. Затова тази тема ме вълнува в момента много, ролята на жената става по значима", акцентира Анна Терзивец.
Бесарабската българка Мариана Чепразова е родом от с. Городнее, Болградски район. Завършва Одеския национален университет "И.И. Мечников", специалност "Украинска и българска филология". Преподава български език и литература в Българския културно-просветен център "Аз-буки-веди" към Конгреса на българите в Украйна. Сборник с нейни стихотворения и хуморески на български език "За вас живея" излиза през 2009 г. в Одеса. Публикува в сборници с произведения на български автори от Бесарабия в Одеса, Молдова, България.
"Започнах да пиша веднага на български език, защото от втори клас учих литературната норма на езика. Мен ме подтикна към това баща ми, който е бесарабски българин и е писал на диалект стихове. Той беше първият редактор на моите стихове", разказа за началото на творческия си път Чепразова. Тя отбеляза, че благодарение на плеядата бесарабски български писатели и поети от края на 20-и и началото на 21-ви век като Михаил Бъчваров, Ников Стоянов, Петър Бурлак-Вълканов, Димитър Пейчев, чувствала е подкрепа, чувствала е основа.
"И можех вече в България да кажа, че и ние, тук, в Бесарабия, си имаме творци и писатели. Имаме и последователи, по-млади от нас, които добре пишат", каза Чепразова.
"Проблематика ни е като билингви е следната, по-сложно е да пишем, защото не толкова добре се изясняваме на литературен български, не толкова много сме заобиколени от литературната норма на езика. Обаче талантливите хора винаги си намират място, намират помощ и начин как да се изяснят", отбеляза тя. "Основната ми тема е потеклото, родът ми, изворът, родната къща, тъгата за България, българското. Образът, който най-често виждам в своите стихотворения, е образът на баба ми, която е пяла песните на Христо Ботев", резюмира Чепразова.
В края на срещата тя рецитира едно от последните си стихотворения "Старото куче".
Българската литература в Украйна
Българите в Украйна създават художествена литература на български език, която е част от общолитературния български процес. През периода 1918-1938 г. в Украйна е издавана много литература на български език. Книгите основно са се печатали в Москва, Киев, Харков, където към съответните издателства има български секции. За този период са издадени повече от 1150 заглавия. По такъв начин постепенно в Украйна започва да се създава българска художествена литература. През 1931 г. в Харков, тогавашна столица на Украйна, е основана българска секция при Украинския съюз на пролетарските писатели, която по-късно е включена в Съюза на писателите от СССР.
Българските писатели през 30-те години създават богата идейно-художествена литература. Сред тях е преславецът Никола Фуклев (1908-1938), автор на публицистични книги, сборник с разкази и на романа "На позлатена земя" (първият том е издаден през 1934 г.). В същата година излиза сборник разкази "С пълен ход" на Иван Мавроди (1911-1981) от Катаржино. Талантливият поет Иван Гедиков от Инзовка (1912-1936) издава стихосбирка "Стихове". Свои произведения на български език издават и други поети и писатели, сред тях Никола Шимов от Радоловка и Димитър Марков. В този период излизат две книги от най-значителния прозаик от средите на българите в Украйна – Мишо Хаджийски, едната от тях е "Нашите край Лозоватка".
Много от посочените български писатели са арестувани в 1938 г. и разстреляни през сталинския период. В периода 1938-1967 г. в Украйна не се печатат книги на български език.
Второто дихание българската литература получава с появата на сборника "Моята южна равнина" през 1967 г. Нейният автор Петър Бурлак-Вълканов (1939-2005) е роден в с. Островное (Бабата), Арцизки район, издава повече от 10 сборника.
През 1976 г. излиза сборникът "Здравейте" на друг бесарабски поет – Нико Стоянов. Редицата на българските поети и писатели сред българите в Украйна се попълва от други творци. Едни от най-известните са Михаил Бъчваров-Бондар (сборници "На белия свят", "Камък на синора", "Скитник сред ветровете" и др.), Владимир Калоянов (сборници "Капки от корена", "Звънлив капчук"), Иван Ненов (повести "Мостът на раздялата" и "Попечителят", роман "Разпръснати по света"), Иван Вълков (сборник разкази "Резка на врата" и "Гроздобер"), Тодор Стоянов (сборници "Акварели" и "Размисъл"), Таня Танасова Тодорова (сборници "Това съм аз", "Полет от Онгъла", "Ще ме харесаш после" и др.), Георги Барбаров (сборници "Събудена тишина", "Избистрени барбаризми", "Реалност от сънищата ми" и др.) и други.
В творчеството на всички поети и писатели се оглежда животът на бесарабските и таврийски българи, те са изпълнени с уважение и преклонение пред традициите, с любов към родния край и семейното огнище.