Развитието на културен туризъм у нас изисква създаване на национален календар на фестивалите, каза Васил Димитров от БФА

Най-важната стъпка за развитие на качествен културен туризъм у нас е да се направи календар на фестивалите. Това каза пред БТА председателят на УС на Българската фестивална асоциация (БФА) Васил Димитров, който взе участие в националната конференция „Фестивалите на България през призмата на туристическата динамика“ във Варна. В момента различни и непълни регистри има в министерствата на културата и на туризма. БФА е създала преди години календар само за София. 
По думите му тази информацията се събира много трудно, тъй като има хиляди фестивали и секторът се развива бурно през последните години. Мнението му е, че националният календар трябва да бъде изготвен с участието на самите организатори. В тази обща платформа всеки, който има интерес да се популяризира, ще може да си нанесе информацията, да я поддържа и актуализира, обясни Димитров. Контрол върху данните трябва упражняват от министерствата на туризма и на културата, както и БФА, допълни той, но отбеляза, че засега от културното министерство не са проявили интерес да участват в процеса. 
В БФА в момента членуват около 30 артистични фестивала, които са сред най-големите у нас, като „Варненско лято“, Софийски музикални седмици, Европейския музикален фестивал. БФА е член на Европейската фестивална асоциация и партньор по нейната програма „Европа за фестивалите и фестивалите за Европа“, по която се дават оценки на събитията. Много от българските форуми вече са получили титлата „европейски фестивал“, която осигурява включването им в каталога на организацията, който има хартиена и дигитална форма. В него всеки организатор може да рекламира събитието си, да нанесе програмата, датите и начина за продажба на билети, поясни Димитров. Той смята, че българският фестивален календар трябва да се създаде по този пример. 
Друг много важен момент в развитието на качествен културен туризъм, според председателя на БФА е дългосрочното планиране на фестивалите. То обаче е свързано с дългосрочно финансиране. За целта трябва да се определят значимите за България форуми, които да разчитат на държавна или общинска подкрепа за няколко години напред. Според Димитров местната власт има желание да развие такава политика, но бюджетите се приемат в началото на годината и едва тогава се решава кои събития ще получат финансиране, а това пречи на културния туризъм. По думите му трябва значимите събития да имат яснота поне три години напред с какви средства разполагат, за да планират програма, да направят промоция и информацията да стигне до туристическите оператори, които да знаят какво предлагат на своите потребители.  
Димитров припомни, че преди няколко години БФА е изготвила „Бяла книга на фестивалите“, в която са изследвали норвежкия модел. В него е поставена ясна линия между утвърдените и новите форуми, които тепърва ще „растат“. Държавният културен съвет, който разглежда и оценява проектите в сферата, е преценил, че в Норвегия има 16 ключови фестивала и техните бюджети са в размер на по 15-20 милиона евро, посочи той. Има и 32 други, по-малки фестивали, но всеки от тях има шанс да попадне в категорията на значимите, стига да докаже с времето качествата на програмата си. 
Според Васил Димитров конференцията във Варна е значително събитие за развитието на отношенията между културните оператори и институциите, защото в последните десет години са се развили много и фестивалите, и туризмът, а няма много опит в сферата. Мнението му е, че се действа неорганизирано, въпреки че и двете страни имат желание за по-добро взаимодействие, но това е процес, в който следва да се уеднаквят целите и интересите.