По думите му развитието на света зависи от това как ще протече схватката между демокрацията и автократизма. Много дълго бяха правени опити да се замъглява картината, че няма такава опасност, че е измислица или фалшиви притеснения, че нещо заплашва демокрацията, но докато се водят такива половинчати хибридни диалози, автократите набраха огромна сила и се превърнаха почти в конкурент на демокрацията и тя така или иначе ще трябва да се съобразява оттук нататък с техните позиции, искания и очаквания, каза той.
Според доц. Лозанов най-силният коз на автократите е популизмът и колкото повече живеем в свят с условни проблеми, толкова повече популистки и конспиративни теории носят успех. Всички описани в книгата подобни лидери имат общи черти в налагането на еднолично управление с култ към личността, които в една или друга пропорция са валидни за съвременното българско общество. „Вярно е, че нямаме национален култ към личността, но имаме такъв поне в две партии – ГЕРБ и ДПС, въпреки че в ДПС се скараха кой да бъде обект на тази висока привилегия“, посочи той.
Причина за подема на автократите по света днес той вижда в мощната дискредитираща кампания по отношение на Запада. По думите му това „хейтърско мнение" се стимулира лесно и се харесва на масовата аудитория. „Ние сме в буферна зона. Масовите нагласи започват да се определят от постсъветизъм, носталгизми, конспиративни теории и от Москва, и от българските проруски националисти. Все още вотът не е заплашен. Хората гласуват за евроатлантически или представящи се за евроатлантически субекти. Но това няма да е дълго така“, каза доц. Лозанов.
Според него най-големият проблем на автократите идва с желанието на повече и безконтролна власт и когато я натрупат, тя създава психопатичен модел на преживяване на света, в който започваш да си въобразяваш, че си демиург, който може да решава съдбите на света. Те обичат да упражняват властта с принуда и болка и затова всяка тоталитарна власт е жестока. Няма добър диктатор. Жестокостта е формата на консумиране на властта и всички тези автократични лидери стигат до жестокост, даже и най-меките, както се вижда в книгата на Рахман, допълни още той.
„Епохата на автократите” от Гидиън Рахман е част от поредицата „Власт и отговорност“, създадена от Свилен Спасов, който също участва в представянето във Варна. Той уточни пред аудиторията какъв е моделът за удържане на властта, който ползват такива лидери. Той изисква първо да вземат медиите, а след това съдебната система. Целта е когато започнеш да преследваш своите противници, съдебната система да ти служи, а медиите да разказват колко си бил прав. Това е стандартен модел, който функционира почти навсякъде, независимо от културните различия. Главното нещо, което автокрацията преследва, е страхът. Да се следят тези, които биха могли да израснат и много бързо да се справиш с тях. Контролът върху съперниците и страха те държи на власт, обясни Спасов. На премиерата бе посочено, че друго характерно за автократичната власт е битката с медиите и с гражданските организации, които при диктатура и олигархия са единствените, които защитават гражданите.
Авторът на книгата дава различни примери за автократи по света поотделно и им прави портрети, които са едновременно публицистични, но и твърде аналитични. Най-голямото му достойнство е, че създава общ портрет на автократите днес, каза още Спасов.
Домакин на премиерата бе Икономическият университет в града. Неговият ректор проф. Евгени Станимиров посочи, че либералните политически идеи отстъпват в момента и има световна война срещу либерализма. Според него се размиват границите между тоталитарните режими и демокрациите и на много места се наблюдава хибридно управление. Подкопава се ролята на традиционните медии, които верифицират информацията, и се ползват социалните мрежи, които са в основата на конспиративните теории. Извежда се национализмът, а не патриотизмът, посочи още той. Ректорът обърна внимание и на конкретни данни за икономическото състояние на държави с различна политическа система и разпределението на брутния вътрешен продукт на поданиците, което дава повод за размишления върху ефекта от различните типове държавно управление.
На представянето на книгата присъстваха областният управител проф. Андрияна Андреева, зам.-кметът на Варна Павел Попов, преподаватели и студенти.