Регионалната библиотека в Ловеч издаде библиографски указател, посветен на музикалния живот в града

Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч издаде библиографски указател, посветен на музикалния живот в града. Това съобщи за БТА Светлана Петрова, която заедно с Камелия Лалова е съставител на изданието.
„Ловеч в ритъма на времето – музикални свидетелства от страниците на регионалния печат 1889 – 1944 г.” е първи сериозен опит за библиографско изследване на процеса на формиране и развитие на музикалната култура в нашия град и ролята на музиката като важна социалнозначима потребност. В указателя са включени общо 1419 библиографски описания. Основният принцип на подреждане на статиите е хронологичният", каза Петрова. Тя отбеляза, че са прегледани de visu (от латински - със собствените си очи – б.а.) са теченията на ловешките вестници „Народен глас” (1931-1939), „Народно знаме” (1923-1924), „Осъмска искра” (1930-1932), „Правдолюб” (1888-1889), „Стремление” (1901-1944).
"Тъй като в библиографските описания е възприет принципът на пълно съответствие с оригинала, са запазени и езиковите особености на времето, включително случаи на липса на пълен член, използване на членуване в неподходящ контекст, остарял синтаксис и правопис. Използвани са анотации в случаите, в които заглавието, подзаглавието или други сведения от текста на описанието не дават достатъчно ясна представа за съдържанието”, обясни Петрова, която е и завеждащ отдел „Краезнание” в Регионалната библиотека в Ловеч.
По думите ѝ библиографският указател има за цел да осветли музикалната история на Ловеч, да представи личностите, които са оставили трайна следа в културното наследство, и да съживи духа на едно време, изпълнено с ентусиазъм и творчество. Тя допълни, че книгата е предназначена не само за историци и музиковеди, но и за всички, които носят в сърцата си обич към музиката и желаят да опознаят културните традиции на Ловеч.
С настоящото издание се надяваме да вдъхнем живот на спомените, да покажем ролята на музиката в изграждането на градската идентичност и да отдадем дължимото на онези, които със своето вдъхновение и труд обогатяват духовния свят на поколения ловчалии, посочи Светлана Петрова.
„Ловеч в ритъма на времето – музикални свидетелства от страниците на регионалния печат 1889 – 1944 г.” е дело на отдел „Краезнание” на Регионалната библиотека и се издава с финансовата подкрепа на Министерството на културата по проект на културната институция. В процеса на библиографското издирване са проучени информационните ресурси и част от фондовете на Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев” и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. 
По думите на Петрова изследваният период бележи значителни промени в културния пейзаж – Ловеч се превръща в сцена на динамично музикално развитие. „Още в края на XIX век, когато в училищата музиката едва прохожда като учебен предмет, се появяват фигури, които оставят незаличим отпечатък в съзнанието на поколения. Един от тях е руският емигрант Александър Шулговски – първият музикален педагог в Ловеч, който не просто преподава, а възпитава любов към музикалното изкуство. Музикалната история на Ловеч е богата на вдъхновяващи личности, чиято отдаденост полага основите на културния живот в града. Допирът на малкия провинциален град до постиженията на световната класическа музика се свързва с появата на първите военни духови оркестри у нас. В годините след Освобождението в града работят чешките капелмайстори Август Ципел, Вилиам Скарлан, Алоис Мацек и Франц Щрос”, разказа съставителят.
Светлана Петрова допълни, че значим принос за развитието на музикалната култура в града има Панайот Пипков – учител по пеене в петокласното мъжко училище „Йосиф I“. Със солидна музикална подготовка и педагогически умения, той създава ученически църковен хор, училищен хор и камерен оркестър. През 1901 г. в ловешкото училище прозвучава за първи път песента „Върви, народе възродени“. Под влияние на Пипков се изявяват редица талантливи ученици, сред които Евстати Павлов, Виктор Гут и Матьо Терзиев.
„През 1909 г., по време на студентска ваканция, тримата организират нещо невиждано за онова време в Ловеч – сцени от операта „Трубадур” на Верди. Това е първото сценично-музикално представление в града. Идеята за "музика на сцена" с костюми, декори и роля е новаторска. До този момент ловчалии познават само хорове и инструментални изпълнения. Събитието е истински културен пробив – то слага начало на сценичното музикално изкуство в Ловеч и поставя основите на бъдещите музикални традиции. Две години по-късно, през 1911 г., Виктор Гут и Евстати Павлов подготвят и представят откъси от оперите „Травиата” и „Ернани” от Джузепе Верди и „Кармен” от Жорж Бизе. През март 1912 г. под ръководството на Евстати Павлов в Ловеч е представена първата цяла оперна постановка – „Камен и Цена“ от Кауцки-Иванов”, обясни завеждащият отдел „Краезнание”.
В музикалното развитие на Ловеч роля има и читалището като основен културен център. То не само организира концерти, беседи и музикални вечеринки, но насърчава обучението и израстването на млади таланти. Значителен принос имат гостуващите музиканти и театрални трупи, които внасят разнообразие и вдъхновение в местната културна сцена.
„С желание да дадат тласък на изкуството местните самодейци обединяват сили, като поставят музикалната дейност в Ловеч на ново, по-високо ниво. През 1915 г. се основава музикално дружество „Кавал“. Началото обаче е помрачено от избухването на Първата световна война, която временно прекъсва дейността на дружеството. През 1922 г. „Кавал” възобновява своята работа. Учредителите оформят устав, утвърден от Министерството на народната просвета, и определят 6 май – Гергьовден, за патронен празник. Събитията са отбелязани с нови оперни постановки и засилен интерес от страна на публиката. През втората половина на 20-те години на миналия век музикално дружество „Кавал“ се превръща в културна институция със значителен обществен престиж. Ловеч вече не е просто град с музикални традиции, а сцена на амбициозни и разнообразни оперни и оперетни постановки. В репертоара на самодейците влизат произведения като „Болният учител“ от маестро Георги Атанасов, „Деца и птички“ от Панайот Пипков, „Нощен лагер в Гренада“ от Кройцер, „Кармозинела“ от Холендер и др. Особено силно впечатление оставят оперетите „Наталка Полтавка“ от Артемиев и „Хаджи Мурат” (Иван Декер-Шенк), представяни многократно с голям успех”, посочи Петрова.
През 1928 г. в Ловеч е отбелязана 100-годишнината от смъртта на Лудвиг ван Бетовен. Програмата е организирана от Евстати Павлов и Камен Луков. Изнесени са шест концерта, които привличат широка публика и носят приходи от над 22 хиляди лева. През 1932 г. дружеството организира тържествено честване на 20-годишната музикална дейност на диригента Евстати Павлов. Събитието е ознаменувано с премиерата на оперетата „Хаджи Мурат“.
През 1930 г. е поставено началото на дарителска кампания за изграждане на Музикален дом. Уважавани ловешки фамилии подкрепят инициативата, а събраните средства са знак за силната връзка между музикалното изкуство и местната общност. Макар реализацията на тази идея да остава дългосрочна цел, тя демонстрира устойчивия стремеж на ловчанлии да съхранят и развиват културата като част от своята идентичност.
„Историята на музикално дружество „Кавал“ е не просто разказ за концерти, оперети и дарения, а летопис на ентусиазма, волята и таланта на поколения ловчанлии, превърнали музиката в духовен устой и културен символ на своя град. Създадено от мечтатели и поддържано с всеотдайност, то оставя следа, която вдъхновява и днес. Дружеството организира над 40 оперни постановки, над 30 симфонични концерта и безброй камерни и хорови изяви. Под диригентската палка на Евстати Павлов, Камен Луков, Данаил Василев, Димитър Терзиев, Кольо Чернокожев, Беню Тотев, Кирил Киров, Иван Иванов и Емануил Димитров оживяват сцени от български и чуждестранни класически произведения – „Тахир Беговица”, „Гергана“, „Самодивско изворче“, „Запорожец отвъд Дунава“, „Уляна“, „В циганския лагер“, „Любовта на Шуберт”, „Графиня Марица”, „Чудната хубавица”, „Двете пролетни царици”, „Възкресна нощ” и много други”, коментира Светлана Петрова.
Тя каза още, че сред най-влиятелните музикални институции по онова време е оркестърът на 34-ти пехотен Троянски полк, а съществен принос за развитието и популяризирането на музикалната култура в Ловеч до 1944 г. има и местната преса. „Вестниците не само информират ловчанлии за предстоящи концерти, училищни тържества и гостуващи артисти, но създават културна среда, в която музикалните събития се обсъждат и оценяват. Чрез обширни критически отзиви и портрети на изявени музикални дейци печатните издания изграждат образа на активната музикална общност в града. Образователни материали за класическата музика, народното творчество и модерните музикални течения допринасят за формирането на вкус и интерес у читателите. Днес тези публикации са ценен източник за изследване на културната история на града, запазвайки свидетелства за художествените търсения и обществената роля на музиката в Ловеч. Многобройните реклами за продажба на музикални инструменти и радиоапарати от вестникарските страници са знак за излизането на музиката от концертните зали и площадите”, коментира завеждащият отдел „Краезнание” в ловешката библиотека.