Регионалният исторически музей в Търговище събра в книга историята на града в периода му на окръжен център (1959-1987 г.)

Регионалният исторически музей (РИМ) в Търговище събра в книга историята на града в периода му на окръжен център (1959-1987 г.), информират от институцията. Поредното издание на музея представлява „открехнат прозорец към един близо 30-годишен период от историята на града - време, в което градът е окръжен център на Търговищки окръг“, посочва авторът му Светлана Аврамова, главен уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в РИМ – Търговище.
Книгата със заглавие „Търговище – окръжен център (1959-1987 г.)“ е подготвена и отпечатана в отговор на многобройни изказани мнения и препоръки от страна на търговищки граждани с идеята експонираната в центъра на града едноименна временна изложба на музея да продължи „живота“ си под формата на книжно тяло, обясняват от музея.
Търговище е обявен за окръжен град, административен център на бившите Търговищка, Поповска и Омуртагска околии с Указ № 29/22.01.1959 г. на Президиума на Народното събрание на Народна република България за ново административно-териториално деление на страната, публикуван в Държавен вестник № 7/23.01.1959 г., каза за БТА авторът на изданието Светлана Аврамова. Тя посочи още, че на 18 август 1987 г. Деветото народно събрание приема пореден Закон за ново административно-териториално деление, съгласно който 28-те окръга, сред които и Търговищки, са закрити и се създават области. Търговище става административен общински център и влиза в рамките на Разградска област, която обединява бившите окръзи Разградски, Русенски, Силистренски и Търговищки. И така всъщност през януари 1959 г. се отваря, а през август 1987 г. се затваря поредна страница от историята на град Търговище.
Историкът обясни, че на първите страници на изданието са публикувани илюстрации и информация за символите на града, приети и действащи през посочения период. Сред тях са гербът на града, който не е променян досега, както и почетните знаци „Никола Симов“ и „Никола Маринов“, които и днес присъстват в местната наградна система. Поместени са и фотоси от 1959 г., когато градът става окръжен център, от мащабното строителство по центъра до към 1963 г., когато пространството напълно променя своя облик, както и фотографии на нови административни и жилищни сгради; както и пощенски картички от 60-те и 70-те години, когато на практика новият център става визитна картичка на града, каза още тя.
От страниците на изданието читателите ще могат да намерят исторически справки за създаването и функционирането на промишлените предприятия, илюстрирани със снимки от производствените сгради и производствената дейност, включително и по отрасли. На първо място е поставен индустриалният първенец на Търговище – МРК „Хан Крум“, известен повече като Военния завод, като са описани още заводът за хладилна техника „Зора“, акумулаторният завод „Енергия“, приборостроителният завод „Тодор Петков“, заводът за корабно оборудване „Неделчо Камов“, който единствен в страната произвежда ред изделия за корабно оборудване, отбеляза Аврамова и подчерта, че това е само малка част от предприятията в региона. Представени са и заводите от хранително-вкусовата промишленост.
Отделно изданието разказва за открития през 1971 г. Градски универсален магазин, на чиято сграда през 1983 г. е поставен електронен часовник, който работи и е част от градския екстериор в Търговище и до днес.
Авторът представя още средните училища – общо седем на брой, отворили врати в периода 1959–1987 г. Говори за институциите в сферата на науката и културата в Търговище в този период. И отбелязва, че това е периодът, в който се създават първият професионален театрален състав, кукленият театър, духовият оркестър, ансамбълът за народни песни и танци „Мизия“, дамският камерен хор. Тогава се поставя началото и на традиционни културни прояви в града.
Отделено е внимание и на спорта и на възможностите за културен отдих в окръжния град в посочения период.
Гражданите, които желаят да научат или да си припомнят за недалечното минало на Търговище, биха могли да си закупят изданието в Захариевата къща (администрацията на музея).