Регионалните медии намаляват в Шуменския регион и в Шумен тази тенденция е силно изразена, каза Катерина Петрова, главен редактор на Радио Шумен, на дискусия, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и Съвета за електронни медии (СЕМ), на тема „Бъдещето на регионалните новини“. Представители на национални и регионални медии се включиха в разговора в пресклуба на БТА в Шумен.
„Регионални новини винаги ще има, но на дневен ред е кой ще ги отразява, защото работещите в регионалните медии намаляват и това се случва заради не много нормалните условия, при които ние работим и заради факта, че все по-малко млади хора искат да бъдат журналисти“, коментира Петрова.
Дяна Желязкова – журналист в информационния сайт Radian.bg и платформата zaistinata.com, каза, че регионалните новини, макар че понякога са доста подценявани, особено новините от най-малките общности и населени места, всъщност задават тенденции и са модел. „Ще ви дам пример с недалечното минало, с изборите, когато в най-малките шуменски общини ние от години говорим за контролиран и манипулиран вот, това определено се приемаше доста неглижирано, да речем в големите партийни централи в София“, добави Желязкова. По думите ѝ четири такива общини в област Шумен са успели да спечелят мнозинство на предишните избори на една политическа сила, която е спечелила два мандата.
„Това, което се случва с независимите журналисти, опитващи се да работят на такъв терен, мога да ви го илюстрирам с това, което се случва с колегите ми от платформата zaistinata.com", каза още Желязкова. „Последният пример е с колегата Венелина Попова от Стара Загора, която беше залята с един отвратителен хейт в социалните мрежи“, допълни тя.
Здравка Русева – журналист в Радио Шумен и кореспондент на БНТ в Шумен, каза, че регионалните медии ще ги има, защото хората имат нужда от коректна и проверена информация. По думите ѝ професията на журналиста е рискова заради заплащането, което получават регионалните журналисти и заради липсата на приемственост в тази професия. „Не е лошо да се помисли за такава законодателна промяна, която да защитава регионалната журналистика, защото в регионалната журналистика влизат теми, които са важни за хората, но те нямат толкова широк обществен отзвук. Те може да са локални и затова са интересни за местната общност“, посочи Русева.
По думите ѝ въпреки ниското заплащане в регионалните медии работят хора, които си харесват работата. Според Русева това е не само работа за препитание, но и мисия. „Хубаво е, че ако при нас някой напусне регионалната медия, то той отива в по-голям град, та не се прелива дотолкова в учителското съсловие. Така че има оптимизъм и аз мисля, че трябва да обърнем внимание повече на хубавите неща в нашата професия, а другите – те са част от ежедневието, обобщи Русева.
Красимир Кънчев, журналист в Телевизия Шумен и кореспондент на Би Ти Ви в града, коментира, че настоящето на регионалните новини като материално съдържание е в телефоните на хората, било то в текст, аудио, видео или фото вариант. „Трябва да се насочваме към по-бързо и лесно смилаем начин информацията да бъде представена за хората. Може би до някаква степен ни куца по-хубави разработки за авторски новини“, отбеляза той.
Илиян Илиев, журналист в сайта shum.bg, каза в дискусията, че смята, че в голямата си част регионалните медии са независими и се работи доста обективно. Това всъщност е една от основните функции на регионалните медии – да представят информацията във възможно най-чист вид и далеч от интерпретивния вид, посочи Илиев.
Деян Герговски, учител, журналист и кореспондент на Нова телевизия в Шумен, коментира, че преди около 10 години в Шуменско е имало два силни сайта. Те се разпаднали и се образували множество малки сайтове, които се борят за своето съществуване. „На мен ми се ще повече от колегите да са максимално обективни, но да не губят този елемент на стори, защото социално-емоционалния елемент веднага отива в другите“, отбеляза той.
Надежда Романова, журналист в сайта 24shumen.com, каза, че по-голямата част от сайтовете нямат капацитет да правят разследваща журналистика. По думите ѝ те не разполагат с щатове, за да обезпечат това. „Според мен бъдещето не само на регионалните, но на медиите въобще, е да влязат повече във виртуалното пространство. По друг начин не мога да си го представя. Натам вървят технологиите“, допълни Романова.
БТА покани да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София участие потвърдиха повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани бяха изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.