Бъдещето на регионалните новини е изправено пред сериозни предизвикателства. Променя се начинът, по който хората получават информация. Социалните мрежи предоставят бърз достъп до новини, но често без проверка на фактите, без контекст и без отговорност към обществото. Именно тук остава ролята на професионалната регионална журналистика – да предлага достоверна, проверена и значима информация, каза още Петрушева.
Тя подчерта, че бъдещето на регионалните медии не е в противопоставянето между печатни издания и дигитални платформи, а в тяхното съчетаване. Хората искат новините да достигат до тях по различни канали – вестник, сайт, социални мрежи, видео съдържание. Успешните регионални медии ще бъдат тези, които успеят да запазят доверието на аудиторията си, като същевременно се адаптират към новите технологии. Националните новини могат да бъдат намерени навсякъде, но информацията за решенията на общинския съвет, за местния бизнес, за училищата, културния живот и хората от региона може да бъде разказана само от местни журналисти, които познават общността, допълни Петрушева.
По думите ѝ регионалните новини имат бъдеще. Но това бъдеще ще принадлежи на медиите, които съчетават професионализъм, обществена отговорност, технологична адаптивност и близост до хората.
Янка Боянова приветства инициатива да се дискутират проблемите и бъдещето на регионалната журналистика и изрази надежда да има резултати от тази дискусия.
Непременно трябва да има законодателна инициатива и да настъпят промени в законодателството, които да регламентират работата на регионалните медии, каза Боянова.
Тя засегна и темата за липсата на кадри и млади хора, които да не само да имат желание, но и да имат нужните качества да работят на терен.
„Аз съм имала случай, когато при мен във вестника са идвали студенти, които задължително трябва да имат една година стаж в печатна медия. Предлагали са ми да си заплатят, за да им осигуря съответния документ, но без да присъстват. Отказвала съм, разбира се. Но това показва какви кадри се обучават за журналисти“, каза още Боянова.
Според нея печатните медии имат място в регионалната журналистика. Печатното слово остава и има хора, които искат да прочетат новината „черно на бяло“ във вестник, а не в електронна медия. Фактът, че издавам вестник вече 30 години и съществуваме толкова дълго време е доказателство за това, завърши изказването си Боянова.
В края на срещата журналистите заключиха, че за да има реален ефект от дискусията, трябва поставените въпроси да се отнесат към законодателя и да има реални промени в законодателството по отношение на регионалните медии.
БТА покани да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София се получиха потвърждения да участие от повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани бяха изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.