Регионалните журналисти и кореспонденти създават новини, които имат национално значение, казаха журналисти от Благоевград

Регионалните журналисти и кореспонденти създават новини, които имат национално значение, е мнението на журналисти от Благоевград, които днес се включиха в дискусия на тема „Бъдещето на регионалните новини“, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА) и Съветът за електронни медии (СЕМ).
В Националния пресклуб на БТА в Благоевград представители на обществени и частни медии, кореспонденти и журналисти, дискутираха предизвикателствата и проблемите пред регионалните медии и значението на новините, създавани в регионите.
Регионалните новини са изключително важна тема за дискусия, която трябва да бъде повдигана много често, за да може да има резултат, каза ръководителят на Регионален телевизионен център към БНТ в Благоевград Добрина Грачанлиева. Тя отбеляза, че 80 процента от случаите, в които екипите на РТЦ – Благоевград създават регионални новини, се търси националната насоченост. По думите ѝ казусите и проблемите по места формират този национален облик и не може да се разграничи докъде свършва регионалното значение и откъде започва националното на една тема. Това е още една отговорност, която се наслагва върху отговорността на регионалния репортер, отбеляза Грачанлиева.
Ръководителят на РТЦ – Благоевград посочи и още един аспект от работата на екипите в Благоевградска и Кюстендилска област – това са погранични региони, което налага местни журналисти да отразяват инциденти или други теми в съседните ни страни. В Благоевградския регион това е един също важен проблем, който трябва да се отчете и по някакъв начин да се насочи вниманието тогава, когато тези регионални репортери се превърнат в международни такива и трябва информират страната ни за това, посочи Грачанлиева.
Директорът на регионалната радиостанция на Българско национално радио – Радио Благоевград Рина Далева повдигна темата за текучеството на кадри. Професията ни се обезценява и то не от нас, журналистите, които работим съвестно, а от недофинансиране, отбеляза Далева. Тя посочи, че дори при наличието на два университета в Благоевград се срещат трудности при намирането на кадри, а причината е ниското заплащане.
Не знам дали хората осъзнават, че ние сме един вид парламентарните контрол на региона, ние питаме това, което става в областта, дори в три области – Благоевградска, Кюстендилска и Пернишка. Питаме всеки ден, но отговорите много трудно се получават, особено отговори на въпроси, които касаят неизпълнени ангажименти, давани като обещания в предизборни кампании и други, каза още Рина Далева.
Продуцентът „Новини“ в РТЦ – Благоевград Йорданка Бакалска повдигна темата за затрудненията, които срещат регионалните журналисти при забавена информация от страна на институциите. „Много често информацията, която ни се поднася, е доста закъсняла. Не можем всеобхватно да представим конкретното събитие, проблем или най-често инцидент, така че обществото да бъде информирано, а всъщност и това е нашата основна цел – да информираме“, посочи Бакалска.
Кореспондентът на БНР в Благоевград Кети Тренчева коментира „сблъсъкът между бързина и достоверност“, като отбеляза, че за всяка уважаваща себе си медия достоверността е водеща, но „има десетки сайтове, за които бързината е на първо място“. По думите ѝ потребителите не се интересуват от колко източника е взета информацията, често не си дават сметка и дали нещо написано е достоверно. Тренчева повдигна и въпроса за „медия и немедия“, която бе коментирана и от другите журналисти в Националния пресклуб на БТА в Благоевград.
Кореспондентът на Би Ти Ви в Благоевград Мариета Димитрова отбеляза, че недостатъчното заплащане в сферата на журналистиката е причина много професионалисти да се преориентират в други сфери, което води до спад в качеството. Тя отбеляза още ролята на регионалните журналисти, създаващи новини, които не са строго локални и регионални, а в повечето случаи имат национално значение. „Смятам, че регионалните журналисти и кореспондентите в частност до голяма степен се чувстваме недооценени. От това произтичат липсата на кадри, липсата на желание в младите хора да се развиват в журналистиката“, каза още Димитрова. Тя отбеляза и факта, че по регионите, кореспонденти и журналисти работят по всякакви теми, за разлика от редакции в столицата, където са с разпределени ресори.
Според заместник главният редактор на новинарския сайт „Инфомрежа“ Александра Игнатова бъдещето на регионалните новини се изразява най-напред в това „кой трябва да прави тези новини“. Според нея е необходима дефиниция на това какво е новинарско съдържание, които са тези, които го създават. Игнатова изрази мнение, че е необходимо „Медиите да бъдат осветени“, което да включва и тяхното финансиране, а този процес следва да бъде регулиран.
БТА покани да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София участие потвърдиха повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани бяха изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.