Регулацията на социалните мрежи трябва да се насочи към алгоритмите, смята евродепутатът Никола Минчев

Фокусът на европейските регулации за социалните мрежи трябва да бъде върху начина, по който платформите организират работата си, настройват алгоритмите и използват т.нар. „тъмни практики“, а не върху бланкетни забрани, каза евродепутатът Никола Минчев (Renew Europe/ПП-ДБ).
Минчев участва днес в дискусия за европейските политики в областта на отбраната и влиянието на социалните мрежи в ЕС, част от петото издание на програмата за обучение на млади журналисти, организирана от БТА и Бюрото на Европейския парламент в България. Обучението се провежда от 30 септември до 2 октомври в зала „Максим“ на БТА.
По думите на Минчев един от основните въпроси е минималната възраст за достъп до социалните мрежи. Той изрази скептицизъм към идеята възрастта да бъде повишена и към предложението децата между 13 и 16 години да използват платформите със съгласието на родител.
„Аз лично съм противник на тази идея“, каза Минчев и посочи, че подобни ограничения лесно могат да бъдат заобиколени. Според него по-важно е да се регулира начинът, по който платформите работят, включително алгоритмите, безкрайното скролване и други „тъмни практики“, които насърчават прекомерната употреба на социалните мрежи.
Минчев коментира и предложението за създаване на т.нар. миниакаунти с ограничена функционалност за деца между 13 и 15 години. Той каза, че е скептичен към практическото му прилагане и подчерта, че „голямата отговорност е при платформите“ – за начина, по който организират социалните мрежи и настройват алгоритмите си.
По темата за санкциите Минчев уточни, че всяко ограничение трябва да бъде подкрепено със санкционен механизъм, за да бъде ефективно. За социалните мрежи обаче той не смята, че тежките санкции са правилният подход и отново постави акцента върху отговорността на платформите.