Река Марица, като водната магистрала на Южна България в периода 15-19 век, представи в новото си изследване доц. д-р Георги Граматиков

Историкът и почетен гражданин на Хасково доц. д-р Георги Граматиков представи в Националния пресклуб на БТА в Хасково новото си научно изследване - книгата "Река Марица и светът около нея". Научният труд изследва най-голямата българска река  Марица и нейния принос в развитието на стопанския живот на България  във времето 15-19 век, има включени и данни от средата на 20 век.  
В изданието намират място студии, които вече са представяни от автора, като оризопроизводството по река Марица, но и нови теми, обект на изследване за първи път, като зеленчукопроизводството по река Марица в изследвания период.
Издаването на книгата е финансирано по програмата „Културни инициативи“ на Община Хасково и с подкрепата на местен бизнесмен.
Можем да наречем река Марица „водната магистрала“ на Южна България“ в старите времена. Тя е с изключително значение за развитието на международния търговски обмен през нашите земи до появата на Баронхиршовата железница с маршрут Цариград-Одрин-Пловдив,  е изводът, който историкът прави в труда си. Той стъпва на доказани чрез изследваните от него османски документи, обнародвани и публикувани в различни сборници, преведени от Българската академия на науките, и запазен снимков материал в  Държавния архив. Авторът прави заключенията си и на базата на запазени спомени на пътешественици от онова време, разказани в техните пътеписи.
В изследването са включени части, които разказват за поминъка по поречието в Маришката долина – развитието на бубарството и копринарство, за риболова, за местата за отдих, за водениците и развитието на  мелничарство. В изданието е заложена и информация за наводненията, но и за използването на речната вода за питейни нужди.
Река Марица е важен фактор за възникване на трите големи центъра Пловдив, Одрин и Енос (на турски: Енез, днес - общински център в Източна Тракия, Северозападна Турция, вилает Одрин ), посочва историкът. Още от древността до 20-те години на 20 век Марица е била пълноводна и плавателна. По нея са плавали дървени салове, а по-назад във времето дори малки кораби, които са достигали с натоварени стоки от вътрешността на страната ни до пристанището на Енос на Бяло море. Като красноречиво доказателство за солидната търговска дейност по реката, историкът припомни и любопитния факт, че при изземването на пясъци от Марица при строителството на Димитровград, е открита корабна котва, която днес се съхранява в Регионалния исторически музей в Хасково.
По поречието са изградени много скели, които са малки речни пристанища. Такива е имало в Пазарджик, Пловдив, край Симеоновград и Одрин. През тях се е осъществявал износът на селскостопанска продукция от тракийските земи към Австро – Унгария и  Франция, например.
Оризът, внесен като култура по българските земи с идването на османските турци, който се е произвеждал в полетата по поречието на Марица от Пазарджик до Пловдив, е бил с качество, сравнимо с това на египетския, разказа още изследователят.
Като интересен факт д-р Граматиков добави и подема по това време на занаята мутафчийство, при който се изработват изделия от козинява, в районите на Старозагорско, Карловско и Хасковско. Мутафчиите от тези район били натоварени с изработването на чувалите за преноса на селскостопанската продукция през Марица. Те били от кози кожи, тъй като при дъжд капките се отичали по животинския косъм и влагата не достигала до продукцията вътре.
По реката с се пренасяли различни и други стоки, като например орехови трупи, добите от днешните райони на Казанлък, за мебелопроизводството във Франция. Марица дава хляб и на мелничарите. Изградени са воденици по поречието от Пловдив до Енос.
С възможността за напояване от водите на Марица площите около селата Раковски, Чренконево и Майно, дали основата на изграждането на Димитровград, поставят района като един от центровете на зеленчукопроизводството. Процесите на това развитие също е засегнато подробно в книгата на д-р Граматиков.
Поради затлачване с пясък пристанището на Енос спира да функционира в предишните си мащаби в края на 19 в. С това почти се прекратява и активната търговско обменна дейност по река Марица. Пристанището се премества до Дедеагач, днешен Александруполис  и с това се слага началото на развитието му, припомня историческите факти д-р Граматиков.