Средногодишните средни температури са били 1,55 градуса по Целзий над прединдустриалните през миналата година, надминавайки предишния рекорд от 2023 г. с 0,1° C, съобщи Световната метеорологична организация (СМО) в годишния си доклад.
С Парижкото споразумение от 2015 г. държавите се споразумяха да се стремят да ограничат повишаването на температурата до 1,50 градуса С над равнището на средните стойниости от периода 1850-1900 г.
Според предварителните оценки сегашното дългосрочно средно увеличение е между 1,34 и 1,41 градуса C, което се доближава, но все още не надхвърля прага от Париж.
"Едно нещо, което трябва да се подчертае много ясно, е, че една-единствена година над 1,5 градуса не означава, че нивото, споменато в Парижкото споразумение, е било официално превишено“, обясни Джон Кенеди, научен координатор на СМО и водещ автор на доклада.
Но диапазоните на несигурност в данните означават, че това не може да се изключи, каза той по време на брифинг.
В доклада се посочва, че други фактори също биха могли да са довели до глобално повишаване на температурата през миналата година, включително промени в слънчевия цикъл, масивно изригване на вулкани и намаляване на охлаждащите аерозоли.
Докато в малък брой региони температурите са се понижили, екстремните метеорологични условия са предизвикали хаос в целия свят, като сушите са причинили недостиг на храна, а наводненията и горските пожари са принудили разселването на 800 000 души, което е най-големият брой от началото на статистиката през 2008 г.
Океанската топлина също достигна най-високата си стойност в историята, а темпът на затопляне се ускорява, като концентрацията на CO2 в океаните повишава и нивото на подкиселяване.
Ледниците и морският лед продължават да се топят с бързи темпове, което от своя страна доведе до ново високо ниво на морското равнище. От 2015 г. до 2024 г. морското равнище се е повишило средно с 4,7 милиметра годишно, в сравнение с 2,1 мм от 1993 до 2002 г., сочат данните на СМО.