Респектиращ е стилът на списване на старите родопски вестници и списания, посочи Светлана Хаджиева, библиотекар и журналист

Разлиствайки страниците на старите родопски вестници и списания век след отпечатването им, можем да кажем, че стилът им на списване е респектиращ. Това каза Светлана Хаджиева, журналист и библиотекар от Регионалната библиотека в Смолян. Тя участва в представянето на ноемврийския брой на списание ЛИК в Националния пресклуб на БТА в Смолян.
С цел старата периодика да бъде съхранена, Регионалната библиотека дигитализира всички издания, които са достъпни за потребителите на официалния библиотечен сайт в Дигиталната библиотека „Паметта на Родопа планина“, информира Хаджиева.
„Старата родопска периодика в Смолянския край има дългогодишна история. Първото родопско списание, което има научно-популярен и краеведски характер е  „Славиеви гори“. Негови създатели са Стою Шишков и Тома Петров. Съдържа стихове и разкази, български и чужди изследвания на Родопите - география, бит, история, биографии на местни дейци, народопис, книгопис и др. От него излиза само един брой през далечната 1894 година. Още тогава издателите дават заявка да излиза всеки месец, но заради финансови затруднения това остава неосъществено.
Затова пък през следващите години започва по-мащабна за времето си издателска дейност – излизат вестници и списания, които успяват дълго да се срещат с читателите. Това са „Родопски напредък“, излизало от 1903 г. до 1912 г., „Родопски преглед“ – 1930 -1933 г., сп. „Родопа“ – 1922 - 1947 г., „Пашмаклийски окръжен вестник“ – 1924 – 1933 г., „Родопска мисъл“ – 1933 -1947 г. и др.“,  разказа Светлана Хаджиева.
По нейни наблюдения за ученическите класове, посещаващи библиотеката, е особено ценно да се докоснат до старите издания, които са на повече от 130 години. За нея това също е вълнуващо. Да разлистиш едно такова издание, което е съхранено в библиотеката, и да се върнеш назад във времето, когато то е било изготвяно за печат, е голямо вълнение и емоция, особено когато си минал през този път и като журналист, допълни Хаджиева.
Според нея медиите днес и старите вестници от Родопите могат да се определят като две епохи, които почти нямат нищо общо. Първо, технологично, съпоставяйки нещата, разбираш какви перипетии и трудности са изживели тези личности, възрожденци, будители, за да издадат това, което днес ние съхраняваме като съкровищница и книжовна памет на Родопите, коментира Хаджиева.
Тя разказва, че е впечатлена от стила на писане в тези издания. „Още тогава те дават заявка за издания с научно-популярна насоченост, авторите се вълнуват от събитията, които се случват в страната и как те ще се отразят на родопското население. Правят анализи, водят статистика на земеделските гори, на животновъдството. Също така отразяват активно образователния, културния и политически живот в Родопите и в страната. Тези теми звучат толкова актуално и днес“, каза Светлана Хаджиева.