Експозицията проследява творческото развитие на автора от началото на първото десетилетие на ХХ век до средата на миналото столетие. По думите на екипа авторът активно се включва в художествения живот в България в периода между двете световни войни, а също така участва и в множество изложби на българско изкуство в чужбина. След средата на ХХ век неговият интерес е насочен основно към изучаване на доосвобожденското българско изкуство.
„Експозицията е организирана хронологически и представя творческото развитие на автора от началото на 10-те години до около средата на миналия век. Проучването на биографията и на произведенията е ръководено от желанието за равномерно осветляване на творческото развитие на автора, защото за разлика от добре известните графични произведения от 20-те и 30-те години на миналия, то живописта, акварелите, рисунките и декоративните проекти на Захариев, както и ранните му работи са по-малко изследвани“, казват от екипа.
Проектът е реализиран в партньорство с Исторически музей – Самоков и Държавна агенция „Архиви“ и включва произведения от редица музеи, архиви и частни колекции. Освен добре познатите графични творби на Захариев от 20-те и 30-те години, изложбата обръща внимание и на по-слабо изследвани страни от неговото творчество – живопис, акварели, рисунки и декоративни проекти, отбелязват от организаторите.
По думите им Захариев е сред активните фигури в българския художествен живот между двете световни войни, участва в изложби у нас и в чужбина, а след средата на века насочва усилията си към изучаване на доосвобожденското българско изкуство.
Васил Захариев е художник график. Наред с произведенията си в различни графични техники, той се изявява и в сферата на приложната графика. Творчеството му печели признание на редица форуми, сред които е Втората международна изложба за изящни изкуства във Фиуме (дн. Риека, Хърватия), където получава почетно отличие. Паралелно с дейността си на художник, Васил Захариев се утвърждава като преподавател в Художествената академия. Обучава студенти по графика и декоративни изкуства. В периода 1939 – 1943 г. заема и ректорския пост в Академията. С течение на времето вниманието на Захариев се пренасочва към изследователското поле. Той публикува различни по тематика текстове. В голямата си част проучванията му са посветени на изкуството от епохата на Българското възраждане.
/ВСР