БТА е медиен партньор на събитието.
От екипа отбелязват, че макар и с ретроспективен характер, изложбата представя само част от творчеството на Старчев. По думите им внимателната селекция от произведения проследява последователността и развитието на формалните и концептуални търсения на автора през годините — от малка пластика, през скулптурни композиции и монументи на ключови места в урбанистичната и културната топография не само на България, до най-нови творби, мислени и създадени специално за залите на „Квадрат 500“.
„Те не просто развиват темите, които вълнуват скулптора, но и доказват, че артистичната енергия може да бъде витална и търсеща, независима от променливия дух на времето. Изкуството на Старчев е белязано от изключителна пластична мощ, естетическа проникновеност и безкомпромисна вътрешна дисциплина, които му отреждат трайно място в историческия контекст на българската скулптура и монументалното изкуство“, отбелязват от екипа.
Те казват, че „През времето“ е пътуване – не само в хронологията на изминалите години, но и в дълбините на авторовото художествено съзнание, което не престава да изследва границите на материята, на духа и най-вече на формата.
„Изложбата е покана за среща с изкуство, което носи белезите на различни епохи, но никога не губи гласа си. Тя документира част от богатото и многолико творчество на един емблематичен автор, фокусира върху яркото му присъствие в нашия художествен живот, поставя извън времето и преходността въпроса за значимостта на българското изкуство“, посочват още те.
Както БТА писа, Валентин Старчев навърши 90 години на 14 август. Тогава той обяви, че подготвя изложба.
Проф. Валентин Старчев е роден на 14 август 1935 година в Стара Загора. Завършил е Художествената академия в класа на проф. Марко Марков. Негови монументални произведения са Братската могила на падналите за свобода в Плевен с арх. Христо Ковачев (1978), паметникът „1300 години България“ (1981, пред Националния дворец на културата в София, демонтиран през 2017 г.), „Раждането на Партията“ (1981, Дом-паметник на връх Бузлуджа), паметникът „Пегас“ в памет на загиналите български писатели пред Съюза на българските писатели в София, паметникът на Капитан Петко войвода в Алеята на гарибалдийците в Рим, Италия и др. Сред декоративните му пана са тези в Гранд хотел "София“, Висшия институт по архитектура и строителство, Културния комплекс – Правец и Културния дом – Чипровци.
/ВСР