Режисьорът Елена Панайотова представи в троянската галерия „Серякова къща“ дебютния си документален филм „Артисти за деца“, на който е продуцент, сценарист и режисьор. Лентата разказва за театрална програма с международен обхват, реализирана в България и Кения, и проследява развитието ѝ от началото в дом за деца в Родопите до устойчив модел за обучение на артисти и работа с млади хора на два континента.
Инициативата започва през 2002–2003 г. в дом за деца в Широка лъка, в период, когато в България все още съществуват около 200 специализирани институции. „Това е програма, която реализирам вече 15 години в България и Африка, с участието на артисти от цял свят“, каза Панайотова в интервю за БТА. По думите ѝ първоначалният артистичен проект постепенно се превръща в дългосрочна мисия, насочена към деца в най-уязвимо положение.
Програмата обхваща над 5 000 сираци и млади хора с участието на повече от 300 артисти от четири континента. В Кения инициативата се развива в региони, силно засегнати от бедност, малария и последиците от епидемията от СПИН. Там е изграден модел за обучение на местни творци и учители, така че работата да продължи устойчиво и след приключване на международните екипи. „Театърът е универсален език. Децата навсякъде имат нужда да бъдат чути и изразени“, подчерта режисьорът.
Филмът включва архивни кадри от периода 2003–2016 г., заснети в България и Кения, както и интервюта с вече пораснали участници, социални работници, директори на институции и артисти. „Когато работех активно по проекта, нямах време за равносметка. Филмът ми даде перспектива да видя колко дълбока следа е оставил този процес в живота на всички“, каза Панайотова. По думите ѝ най-силният показател за успеха е дългосрочната промяна у децата – повишена увереност, умения за общуване, толерантност и способност за работа в екип.
„Отнасяме се към децата като към равноправни творци. Уважаваме тяхната енергия и въображение. В момента, в който детето открие в себе си страст към творчество, то започва да изгражда връзка със себе си“, посочи тя. Според режисьора театърът създава защитена среда, в която децата могат да изразят травми, страхове и надежди чрез игра и художествени средства.
Панайотова открои и предизвикателствата в българския контекст. По думите ѝ в началото е съществувал силен обществен страх от различието и стигма към деца от ромски произход или израснали в институции. „Беше нужно да мине време, за да ни се довери общността. С прозрачност и открити фестивали постепенно спечелихме подкрепа“, отбеляза тя.
„Артисти за деца“ показва как театърът и играта могат да се превърнат в инструмент за социална промяна, изцеление и овластяване на млади хора, независимо от техния произход. „Само чрез играта човек – дете или възрастен – може истински да изрази своята креативност. А чрез креативността достига до себе си“, каза още режисьорът.
Лентата е селектирана в осем международни фестивала в България, Дубай и САЩ и е носител на Наградата за социален принос чрез изкуство на Петия фестивал на новото българско кино в Бургас през 2025 г. Според Панайотова реакциите на публиката са силно емоционални, а най-честите въпроси са свързани с това какво се е случило с децата след края на програмата.
Прожекцията в Троян не е случайна. През 2023 г. в галерия „Серякова къща“ гостува и фотографската изложба „Далеч от Африка“ на Панайотова и фотографа Атанас Кънев, посветена на работата по проекта.
Елена Панайотова е театрален режисьор с над 30 години професионален опит и повече от 40 постановки, представяни на международни фестивали. Тя е доктор по театър и кино, преподавател в Университета по изкуствата в Утрехт и в Нов български университет, и автор на изследването „Приложен театър: Теория и практики от България до Африка“.
В заключение режисьорът цитира мисъл на Джоузеф Кембъл: „Когато навлизаш в тъмна гора и тръгнеш по пътя, който изглежда най-очевиден, вероятно това не е твоят път.“ Според нея смисълът на подобни инициативи е в откриването на собствената посока и в реализирането на личния потенциал – както за децата, така и за артистите, които работят с тях.
Предстои документалната лента да бъде представена и на 5 март в София, в рамките на Фестивал на възможното образование, в Пазарджик, Благоевград и др.