Режисьорът Фатих Акин посочи, че предпочита да вярва в духове, защото хората имат нужда от утеха

Германският режисьор Фатих Акин отбеляза, че иска да вярва в духове, защото смята, че тази вяра носи утеха на хората. Това той каза в интервю за изданието „Щандарт“ по повод новия си филм Geister („Призраци“).
„Искам да вярвам в духове. Мисля, че тази идея носи утеха. Не знам дали те съществуват, но вярата в тях ме успокоява. А ние, хората, имаме нужда от утеха“, каза режисьорът.
Акин разказва, че загубата на близки хора е повлияла върху отношението му към отвъдното. След смъртта на негов приятел и дългогодишен сътрудник той го сънувал всяка нощ в продължение на една година. Баща му, с когото също бил много близък, обаче никога не се появил в сънищата му. По-късно неговата психотерапевтка му помогнала да намери утеха в мисълта, че баща му не го посещава, защото е щастлив там, където се намира.
Сред вдъхновенията на режисьора за новия филм са класиката на Алфред Хичкок „Световъртеж“ (Vertigo), както и японските анимационни продукции „Твоето име“ (Your Name) и „Сузуме“ (Suzume).
Акин обяснява, че наблюденията върху собствените му деца и техните приятели са му помогнали при изграждането на образите на младите герои. В творчеството му присъстват и мотиви от арабската култура, „Хиляда и една нощ“ и ислямската мистика.
Режисьорът, чиито родители са турски имигранти в Германия, коментира и присъствието на сирийската общност в страната. Той подчертава интереса си към различните културни идентичности и към представянето на мигрантите извън утвърдените обществени стереотипи.
В интервюто Акин изразява позицията си и по отношение на партията „Алтернатива за Германия“ (AfD) и политическите призиви за изграждане на бариера срещу нея. „Чрез разговорите хората се сближават, но с крайните нацисти не се разговаря“, посочи режисьорът.
Фатих Акин е роден през 1973 г. в Хамбург в семейство на турски имигранти. Той е сред най-известните германски режисьори, а филмът му „Срещу стената“ (Gegen die Wand) от 2004 г. му носи международно признание, припомня още „Щандарт“.