Азанависиюс, познат с работата си над "Артистът" (2011), казва, че е искал да подходи "деликатно", когато разказва на децата една почти невъзможна за разказване история.
Анимационният филм "Най-ценният товар" (La plus precieuse des marchandises) с продължителност 1 час и 21 минути, адаптиран по едноименната творба на Жан-Клод Грюмбер, беше включен в конкурсната програма на кинофестивала в Кан.
"Най-ценният товар" потапя зрителите в историята на беден дървар и съпругата му, които приютяват бебе, изхвърлено от един от многото влакове по пътя към нацистките лагери на смъртта.
"Очевидно е, че говорим за геноцида над евреите, Втората световна война, лагерите... но това не е темата на филма, а контекстът", каза по-рано в Кан френският режисьор, чието желание е да предложи "слънчев и светъл" филм "от страната на живота, а не от тази на мрака".
"В него не се говори за палачите, няма героизиране на жертвите, главните герои са Праведниците - хората, избрали човечността и достойнството", допълва Мишел Азанависиюс.
Режисьорът казва още, че въпросът за представянето на концентрационните лагери и Холокоста е много актуален, тъй като живеем във време, когато оцелелите изчезват, а децата имат много далечна връзка с тази история и тя губи своята емоционална сила.
Обяснявайки избора на анимация - рядкост в конкурса в Кан, Азанависиюс казва още, че единственият възможен според него път е "внушението".
"В тази анимационна приказка страшилището може да се промени и е важно да покажем, че ние също можем да се променим. Не е нужно да правим грешки през целия си живот", продължава режисьорът, визирайки героя на дърваря, който е "може би най-интересният, защото се развива в хода на цялата история, постоянно е поставен пред избори и всяка сцена е "малък момент на промяна".
"Най-ценният товар", който излезе на екран във Франция в сряда, беше показан на няколко фестивала - в Полша, Белгия, Тайван, Сингапур, Аржентина, и се очаква в кината в Италия, Русия и Германия през 2025 г.