Режисьорът на „Когато Хари срещна Сали“ Роб Райнър искал да вземе първото име на баща си
Райнър израства като мисли, че баща му не го разбира и не го смята за забавен. Но младежът тръгва по стъпките на татко си в много аспекти, като работи пред и зад камерата и се снима в комедии, вариращи от обикновени скечове до завършени драми.
„Баща ми мислеше: О, Боже мой, това бедно дете се бои да стои в сянката на известния си баща“, каза в предаването „60 минути“ през октомври Райнър, спомняйки си желанието да си смени името. И той ме попита: „Как искаш да си смениш името? А аз му казах: „Карл. Исках да бъда като него“.
Пробивът на Райнър идва, когато е на 23 години и играе в All in the Family („Всички в семейството“) на Норман Лиър, където се превъплъщава в Майкъл „Мийтхед“ Стивич. Райнър е номиниран пет пъти за наградата „Еми“ за изпълнението си в продукцията, като печели през 1974 г. и 1978 г. В лицето на Лиър той намира и ментор, като го нарича „втори баща“.
През 80-те години Райнър започва да работи като режисьор, създавайки някои от най-любимите филми на публиката, отбелязва АП. Първата му лента през 1984 г. е широка импровизация на култовата класика This Is Spinal Tap.
В рамките на четири години Роб Райнър режисира „Бъди до мен“ (1986), „Принцесата булка“ (1987) и „Когато Хари срещна Сали“ (1989), които се превръщат в трио американски класики, като всеки от филмите е сред най-цитираните заглавия на 20-и век.
В следващите четири десетилетия с топлото си и общително присъствие на екрана, той е неизменна фигура в Холивуд. Съосновател е на продуцентската компания Castle Rock Entertainment, който реализира серия от хитове, сред които „Сайнфелд“ и „Изкуплението Шоушенк“. В края на века неговата популярност намалява значително, но Райнър се завръща в началото на това десетилетие. Тази есен Райнър и Castle Rock пуснаха дългоочакваното продължение Spinal Tap II: The End Continues.
През живота си Райнър е един от най-запалените киноактивисти на Демократическата партия, като редовно е домакин на кампании за събиране на средства и се застъпва за либерални каузи. Той е съосновател на Американската фондация за равни права (American Foundation for Equal Rights), която оспорва в съда забраната за еднополови бракове в Калифорния. Той е водил кампания и по Предложение 10 – калифорнийска инициатива, който цели финансиране на услуги за ранното детско развитие чрез данък върху тютюневите изделия. Режисьорът артист е критик на американския президент Доналд Тръмп, отбелязва АП.
В продължение на 10 години - от 1971 г. Райнър е женен за Пени Маршал, актриса и филмов режисьор, която става известна с играта си в ситикома Laverne & Shirley.
След развода си, по време на обед с Нора Ефрон (писателка, сценарист и режисьор), Райнър предлага да направят комедия за срещите. В сценария, който по-късно се превръща в „Когато Хари среща Сали“, Райнър и Ефрон описват отношенията между мъж и жена (изиграни във филма от Били Кристъл и Мег Райън) в продължение на 12 години.
Щастливият край на филма има и реална основа. Райнър среща фотографката Мишел Сингър по време на снимките на „Когато Хари срещна Сали“. През 1989 г. те се женят и имат три деца – Ник, Джейк и Роми.
В края на 90-те филмите му Ghosts of Mississippi (1996) и „Ритни камбаната с финес“ (2007) нямат предишния успех. Но той остава популярен актьор, като често се снима в запомнящи се ленти като „Безсъници в Сиатъл“ (1993 ) и „Вълкът от Уолстийт“ (2013). През 2023 г. той режисира документалната лента Albert Brooks: Defending My Life.
В интервю със Сет Роугън по-рано тази година Райнър каза, че всичко в кариерата му се свежда до едно нещо. „Всичко, което някога съм правил, е да си кажа: „Това мое продължение ли е? За „Бъди до мен“ не знаех дали ще бъде успешен или не. Това, което си мислех беше: „Харесва ми, защото знам какво е чувството“.