Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен произход са споделяли често една и съща култура, пише АПА. Резултатите от мащабния международен изследователски проект HistoGenes ще бъдат представени в нова изложба в Природонаучния музей във Виена, която се открива утре, на 14 октомври, и ще продължи до 26 юли 2027 г.
Изложбата „GENchangers. Разкрити тайни от ранносредновековни гробища“ представя резултати от изследвания на периода от около 400 до 900 г. сл. Хр. Проектът HistoGenes, финансиран с близо 10 милиона евро от Европейския съвет за научни изследвания (ERC), започва през 2020 г. и обединява учени от няколко държави. Негов ръководител е историкът Валтер Пол от Института за изследване на Средновековието към Австрийската академия на науките.
В рамките на изследователската инициатива около 7700 погребения се проучват чрез съчетаване на генетични анализи с археологически, антропологични и исторически методи. Особено внимание е отделено на находки от аварската епоха в Мьодлинг и Леоберсдорф, южно от Виена.
Едно от изненадващите открития е свързано с генетичния произход на населението в двете селища през VIII век. Данните показват, че в днешния Леоберсдорф са живели предимно хора с източноазиатски произход, докато населението в Мьодлинг е било смесено, но с произход изцяло от Европа.
Въпреки различията в генетичния произход двете общности са споделяли сходна материална култура, включително характерни за аварската епоха декоративни токи за колани. Според генералния директор на музея Катрин Воланд тези прилики не биха позволили да се установят генетичните различия само въз основа на археологическите находки.
„Културата не е биологично предопределена“, подчертава Пол, като отбелязва, че принадлежността към дадена общност не се определя непременно от генетичния произход.
Изследването хвърля нова светлина и върху начина на живот на хората през периода на Великото преселение на народите в Карпатския басейн и Панонската низина. Чрез анализа на древната ДНК учените проследяват миграциите, родствените връзки и промените в обществените отношения сред хуни, лангобарди, готи, славяни, авари и население с римски произход.
Антроположката Маргит Бернер от Природонаучния музей във Виена посочва, че изследванията са позволили да бъде изграден по-подробен образ на живота в тогавашните общества. Родословията разкриват връзки между поколенията в граничните райони, а скелетните останки на някои места показват малко следи от наранявания. Това поставя под въпрос представата, че тези общности са били постоянно въвлечени във военни конфликти.
Според антроположката Дорис Пани-Куцера проучванията показват също, че хората обикновено са избягвали браковете между близки роднини, жените често са пристигали от други общности, а починалите родственици са били погребвани близо един до друг.
Една от осемте тематични части на изложбата е посветена на детството и представя историята на момиче на възраст между шест и осем години, чиито родствени връзки са проследени през шест поколения, пише още АПА.