Рим беше в София за една нощ: „Тоска“ на площада завърши с 8-минутни аплодисменти

С осемминутни аплаузи и изправена на крака многохилядна публика завърши втората вечер на „Гала в София“, видя репортер на БТА. В центъра на вечерта беше една от най-прочутите опери на Джакомо Пучини – „Тоска“, с участието на Соня Йончева и Йонас Кауфман, под диригентската палка на Григор Паликаров.
Близо 100 музиканти бяха на сцената – оркестър, балет и хор от Софийската опера. 
РИМ БЕЗ РИМ
„Тоска“ на сцената пред катедралата „Св. Александър Невски“ бе с не много декори и без костюми, пресъздаващи буквално стила на Рим от 1800 година. Действието се развива в момент, когато Европа е разтърсвана от Наполеоновите войни, а политическите сътресения се усещат и в самия Рим. В този свят личната съдба не може да бъде отделена от голямата политика. Религията, властта, страхът, доносът, политическото преследване и насилието се преплитат с любовта. Точно затова „Тоска“ се приема не просто като любовна история.
Трима души. Една любов. Една власт. И три действия, които водят към неизбежния край. Три души, попаднали в свят, в който властта може да решава кой ще живее и кой ще умре. Художникът Марио Каварадоси е заподозрян в политическа неблагонадеждност, неговият приятел Анджелоти е беглец, а барон Скарпия използва институционалната си власт, за да превърне любовта на Тоска към Каварадоси в инструмент за подчинение.
В началото на XIX век Рим е град, в който духовната и светската власт са неразривно свързани. Самата опера поставя героите си в пространства със силна символика – църква, дворец, замък. Във всяко от тях има власт, но тя приема различна форма – религиозна, политическа, полицейска, физическа. На този фон образът на Флория Тоска изглежда още по-сложен. Тя е артистка, певица, жена, която принадлежи на света на изкуството и чувството. Но е поставена в среда, в която от нея се очаква да се подчинява. Тъкмо тази среща между изкуството и насилието според критиката прави образа съвременен.
Постановката в София нямаше изобилие от декори и костюми в стила на епохата. В този смисъл, представлението остави част от визуалния разказ настрана и насочи вниманието към онова, което в операта трудно може да бъде заменено – музиката, гласовете и актьорското присъствие. Въпреки богато осветената сцена, именно гласовете, вокалната техника и звукът на оркестъра бяха акцентът и тук Соня Йончева има решаваща роля, коментираха пред БТА музиканти, присъствали на събитието.
СОНЯ ЙОНЧЕВА – ТОСКА, КОЯТО ПОВЕЖДА СПЕКТАКЪЛА 
Публиката описва Соня Йончева с думи като „невероятна“, „фантастична“, „винаги много артистична“. Зрители отбелязаха, че тя играе с невероятен драматизъм, влиза в образа с лекота, повежда всички на сцената около себе си и задава тон на цялото представление. Тъкмо това може би е най-важното качество на тази Тоска – тя не просто участва в спектакъла. Тя организира емоционалното му пространство.
Флория Тоска е жената, която не може да остане само героиня. Критиката определя Соня Йончева като най-добрата Тоска на нашето време. И в София ролята получава не просто вокално изпълнение, а цялостен драматичен образ.
Тоска е една от онези героини, при които границата между сцената и живота постепенно се заличава. Тя е певица и живее чрез изкуството. Но любовта към Каварадоси е също толкова силна част от нейния свят. Затова, когато Скарпия я поставя пред невъзможен избор, той всъщност не изправя само една жена срещу една политическа власт. Той изправя любовта срещу насилието, човешкото достойнство срещу произвола и изкуството срещу грубата сила.
В първо действие Тоска на Соня Йончева се появи с пищна бяла рокля и воал от стотици розови цветове. По-късно тя беше в страстно червен тоалет – промяна, която импонираше на нарастващото напрежение в действието. Цветовете сякаш разказваха собствена история. Бялото носеше усещане за невинност, красота и сценичен разкош. Червеното вече принадлежеше на страстта, опасността и кръвта, които постепенно завладяват света на героинята. И ако липсата на исторически костюми поставя дистанция между представлението и Рим от 1800 г., тези два образа на Тоска връщат вниманието към самата жена – към нейния темперамент, нейното тяло, нейния страх, нейната страст...
Затова публиката говори и за „недостижимия човешки чар“ на Йончева и за „удивителната й комуникация с публиката“.
КАУФМАН И КАВАРАДОСИ – ЛЮБОВТА В ОЧАКВАНЕ НА СМЪРТТА...
Йонас Кауфман, в ролята на Марио Каварадоси, получи дълги аплодисменти за две от най-известните арии на героя – Recondita armonia („О, тайнствена хармония“) и E lucevan le stelle („И звездите блестяха“). Първата от тях принадлежи на началото на драмата – момент, в който художникът говори за красотата и съпоставя различни женски образи, докато всъщност мисълта му е насочена към Тоска. Втората идва много по-късно – когато Каварадоси вече очаква екзекуцията си в замъка Сант Анджело.
В този момент революциите, властта и идеологиите нямат значение. Остава един човек, който знае, че ще умре, и си спомня за щастливите мигове и за любовта си към Тоска. Пучини показва една от най-силните страни на операта – способността й да превърне огромните исторически събития в интимна човешка история. Наполеоновата епоха е някъде там. Войните са някъде там. Борбата за власт е някъде там. Но в този момент има само двама влюбени и последните мигове на единия от тях.
Каварадоси на Кауфман се появи на сцената с маратонки – детайл, който допълнително подчертаваше съвременния прочит на иначе историческата история. И това несъответствие между епохата и детайла може да бъде възприето не само като стилистичен жест, а и като напомняне, че драмата на „Тоска“ не принадлежи единствено на 1800 година. Тя може да се случи и днес.
СКАРПИЯ – ВЛАСТТА, КОЯТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ДЕКОР
Овации събра и Пламен Димитров, който не за първи път влиза в ролята на барон Скарпия.
Скарпия е може би най-мрачният персонаж в операта. Той не се нуждае от исторически костюм, за да бъде разпознат. В него Пучини е събрал властта, която не признава граници, когато преследва личната си цел. Той е полицейски началник, но неговата власт не е само институционална. Тя е психологическа. Скарпия разбира какво движи Тоска – любовта й към Каварадоси. И именно любовта превръща жената в уязвима. Това е един от признато големите парадокси на „Тоска“ – най-силното човешко чувство се превръща и в най-голямата слабост. Но Тоска не остава безсилна. Тя влиза в играта на Скарпия, защото иска да спаси любимия си. След това обаче самата тя извършва убийство. А от този момент нататък вече няма връщане назад.
Най-екзалтирано публиката прие изпълнението на Соня Йончева на молитвата на Тоска – Vissi d'arte („Живях за изкуството, живях за любовта“). 
Това е моментът, в който героинята остава почти сама със себе си. Тя се пита защо, след като е живяла за изкуството и любовта, е изправена пред страдание и морален избор, и как е възможно човек, живял за изкуството и любовта, да бъде доведен до такава жестока ситуация. Тя не разбира защо доброто не е било достатъчно, защо любовта не я е защитила, защо изкуството не е било убежище.
Критиката посочва, че Vissi d'arte не е просто ария за страданието, а е въпрос към света и тук „Тоска“ напуска рамките на конкретната история от 1800 година. Защото страхът от произвола, злоупотребата с властта и човекът, поставен пред избор между достойнството и живота, не са проблеми само на една историческа епоха.
МАЛКИЯТ ГАФ, КОЙТО ДОКАЗВА ПРОФЕСИОНАЛИЗМА 
Още в началото на представлението имаше малък гаф – микрофонът на Соня Йончева падна. Ситуацията обаче беше отиграна доста бързо и безболезнено, благодарение и на партньора ѝ Йонас Кауфман.
В един спектакъл, който разчита на концентрация, акустика, сложна музикална координация и присъствието на близо 100 музиканти, подобен момент лесно би могъл да наруши ритъма, но тук той остана само малък епизод, коментираха очевидци. Според тях може би, именно това е една от разликите между изпълнител, който просто изпява ролята, и артист, който владее сцената. Гафът се случва, но спектакълът продължава.
Според публиката имаше и още един своеобразен участник в спектакъла – софийското небе. Хората се шегуваха, че само пет самолета са прелетели над площада по време на оперната гала. По думите им детайлът е малък, но говори много за необичайното място, в което се случва представлението – не е затворена оперна зала, в която светът отвън изчезва в момента, когато диригентът вдигне палката. Тук светът продължава да съществува. Самолетите летят. Градът диша. Площадът е пълен с хора. А на сцената се разиграва Рим от 1800 година. И точно в това има нещо символично.
„Тоска“ разказва за свят, в който историята нахлува в личния живот. В София самата реалност на съвременния град по свой начин нахлува в операта. Самолетът над площада не разваля непременно илюзията. Той може и да я допълни. Напомня, че това, което гледаме, не е музейна възстановка, а жива история, която продължава да бъде разказвана на съвременна публика...
Сред гостите на събитието бяха министърът на културата Евтим Милошев, дипломати и представители на артистичния свят – актьори, музиканти, художници. 
Както писа БТА, след електронния старт с френския DJ Чарлз Б (Charles B) програмата продължава, а на 27 август предстои закриващата „Синя нощ“ с Дейвид Гарет и Соня Йончева.