Ръкописи от десети век бяха представени в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Три по-малко познати фрагмента от ръкописи, съхранявани в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ), бяха експонирани днес в навечерието на Деня на архивиста (10 октомври).
Пред БТА д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в НБКМ обясни, че посетителите имат възможност да видят два листа от гръцки изборни евангелия от десети век, както и фрагмент от евангелие, изписано на арменски език, също от десети век. Минчева поясни, че арменското евангелие не е пълно, въпреки че изглежда като цяла книга.
Експонатите се изнасят за броени часове – едва за три часа, тъй като пергаментът веднага реагира на промените в температурата и влажността спрямо средата, в която се съхранява постоянно. С празнична цел библиотеката ги показва на широката публика, поемайки този риск. Посетителите могат да се запознаят с историята на придобиването на фрагментите, начина на тяхната идентификация и функцията, която са имали в храма.
Документите се съхраняват при специализирани условия – в хранилище с контролиран режим от 18 градуса температура по Целзий и 55 процента влажност. За посетителите са подготвени описания, написани на достъпен език, които позволяват запознаване с детайлите без асистенцията на специалист. Някои от ръкописите са странствали през вековете, а други представляват част от кодекс, съхраняван в Америка, обясни д-р Бояна Минчева.
По думите ѝ „фрагментите са постъпили в библиотеката по различен начин в края на деветнадесети век - арменското евангелие е придобито от Бачковския манастир“. Единият от гръцките фрагменти е бил отрязан, за да бъде монтиран в подвързията на книга, и е открит случайно по време на реставрация. Друг от фрагментите е попаднал в колекциите на библиотеката, а идентификацията му е дело на Георги Парпулов. Благодарение на наблюдателността му е установено, че фрагментът е част от основен кодекс, намиращ се в Балтимор. Минчева обясни, че палеографът първоначално забелязва общи характеристики в калиграфията на ръкописа, след което сравнява дигитални изображения и извършва справка на живо в реална среда.
Към момента в библиотеката има цяла кутия с фрагменти, които чакат своята идентификация, каза още д-р Минчева и допълни, че „професията на архивиста е изключително важна и значима, защото е пряко свързана с опазването на културното и книжовното наследство за паметта на нацията. За тази работа се изискват три основни неща – наблюдателност, познание и шанс. Архивистите са като заговорническа група, в която чрез различните си компетентности колегите взаимно подпомагат своя труд, а всеки, докоснал се до естеството на работата, остава увлечен“.