Ръководителите на НАСА и ЕКА приветстваха Индия - четвъртата страна, осъществила кацане на Луната

Индия осъществи успешно кацане на свой апарат на Луната, с което стана едва четвъртата страна с подобно постижение - броени дни след като опитът на Русия завърши с неуспех. По този повод страната получи поздравления от ръководителите на НАСА и Европейската космическа агенция, предаде ДПА. 
"Чандраян-3 успешно извърши меко кацане  на Луната", написа Индийската организация за космически изследвания (ISRO) в платформата Екс, известна преди като Туитър.  
"Индия е на Луната", каза ръководителят на ISRO С. Соманатх под радостните възгласи в контролната зала на мисията.
"Невероятно!", написа в платформата Екс ръководителят на Европейската космическа агенция Йозеф Ашбахер. "Поздравления за ISRO, "Чандраян-3" и целия народ на Индия!!!" 
Поздравления към страната отправи и ръководителят на НАСА Бил Нелсън, който използва същата платформа. "Радваме се, че сме партньори в тази мисия", каза Нелсън.
Президентът на Русия Владимир Путин също поздрави Индия за успеха. "Това е важна стъпка в изследването на космическото пространство и, разбира се, свидетелство за впечатляващия напредък на Индия в областта на науката и технологиите", се казва в посланието на руския президент, публикувано на сайта на Кремъл.
Досега САЩ, СССР и Китай бяха единствените, успели да позиционират космически апарат на естествения спътник на Земята. 
Интересен коментар в социалните мрежи по повод успеха на Индия гласеше, че Луната е най-лесното място за кацане в Слънчевата система, и същевременно най-лесното за разбиване.
Меките кацания са изключително трудни, тъй като при тях се налага рязко намаляване  на скоростта от огромната мощност, необходима за изстрелването на космическите апарати към целта, до нула, без да се разрушава използваната технология. 
Спускаемият апарат "Викрам", който кацна на лунната повърхност, носи шестколесния луноход "Прагиян".
Това е "исторически ден", каза министър-председателят Нарендра Моди, който се включи от среща на върха на БРИКС в Южна Африка. 
Индийският лунен апарат "Чандраян-3" беше изстрелян на 14 юли от космическия център "Сатиш Дхаван" на остров Шрихарикота. 
След като първият опит на Индия да осъществи кацане на Луната през 2019 г. завърши с неуспех, Индийската организация за космически изследвания успя да отстрани проблемите, разкрити при предишните мисии. 
Много държави и частни компании се интересуват от района на южния полюс, тъй като в постоянно засенчените кратери може да има замръзнала вода, която би могла да  подпомогне бъдещите мисии на астронавти. 
Експерти коментират, че подобни мисии са ориентирани към бъдещето, и че човечеството трябва да постави началото им сега, ако иска да постигне целта си след две или три десетилетия.
Индия стартира космическата си програма през 60-те години на миналия век и първоначално се фокусира основно върху извеждането на сателити в космоса без прекомерни разходи. 
По-късно обаче мисиите на ISRO стават по-амбициозни и когато Моди посети президента на САЩ Джо Байдън, двамата обявиха планове за по-мащабно сътрудничество в космоса. 
Изследването на Луната започва през 50-те години на миналия век по време на Студената война в условията на трескава конкуренция между САЩ и бившия Съветски съюз. 
През 1959 г. СССР осъществява кацане на автоматичната станция "Луна-2" на естествения спътник на Земята. 
САЩ успяват да го направят 10 години по-късно с пилотираната мисия "Аполо 11". 
Китай се присъедини към тях през 2013 г. 
Пилотирана мисия до Луната е планирана и в рамките на програмата "Артемис" ("Артемида") на НАСА. 
Междувременно към държавните космически агенции се присъединиха частни компании, които също се опитват да осъществят лунни кацания. 
Луната обаче "не се дава" толкова лесно. През 2019 г. частна израелска компания се провали в опита си да позиционира своята сонда "Берешит" на повърхността й. Същото се случи през април миналата година и с лунния модул "Хакуто" на японската стартъп компания Aйспейс. 
Две други компании, американските "Астроботик" (Astrobotic) и "Интюитив машинс" (Intuitive Machines), се очаква да опитат късмета си по-късно тази година, водени от перспективата за предоставяне на услуги за доставка на товари на Луната - потенциално печеливш бизнес. 
Мисията "Чандраян-3", изстреляна преди шест седмици, достигна Луната по-бавно от американските пилотирани мисии "Аполо" през 60-те и 70-те години на миналия век, на които за целта бяха необходими само няколко дни, отбелязва Франс прес.
Индийската ракета не може да се мери по мощ със "Сатурн V" - ракетата, използвана в американската лунна програма. 
Космическата програма на Индия разполага със сравнително скромен бюджет, който обаче беше значително увеличен след първия опит за извеждане на апарат в орбита около Луната през 2008 г.       Индийската мисия, която според съобщения в медиите е струвала 74,6 милиона долара, т.е. много по-малко от други държави, е доказателство за пестеливо космическо инженерство.        Според експертите Индия успява да поддържа ниски разходи, като възпроизвежда и приспособява съществуващите космически технологии за свои цели, и по-специално благодарение на изобилието от висококвалифицирани инженери, които получават много по-ниско заплащане от чуждестранните си колеги.