Робърт Раушенбърг - фармацевтът, който предефинира изкуството на XX век

Робърт Раушенбърг – художникът, който променя представите за изкуството през XX век и дава на творческото изразяване нова посока, е роден на днешния ден преди сто години. Той не може да бъде ограничен в определен жанр, тъй като смесва живопис, фотография, скулптура и обекти от ежедневието в творбите си, размивайки границите между утвърдените форми на изкуството, пише специализираният портал theartstory.org.
Роден през 1925 г. в Порт Артър, Тексас, Раушенбърг започна професионалния си път в напълно различна посока– първоначално учи фармацевтика, преди да бъде мобилизиран във военноморските сили на САЩ по време на Втората световна война. След края на конфликта, той избира да насочи вниманието си вече към изкуството. Раушенбърг продължава образованието си първо в Канзас, после в Париж, но именно престоят му в колежа "Блек маунтин" в Северна Каролина се оказва определящ за по-нататъшния му творчески път. Там тай работи под ръководството на Йозеф Алберс и се срещна с ключови фигури като композитора Джон Кейдж и танцьора и хореограф Мърс Кънингам, които повлияват на неговия интердисциплинарен подход.
През 50-те години Робърт Раушенбърг създава така наречените „комбинации“ – произведения, в които рисувани повърхности се съчетават с предмети от бита и с други, сякаш случайни вещи: парчета плат, снимки, мебели, и дори с препарирани животни. „Монограм“ (1955–59), една от най-известните му творби, включва препарирана коза, обгърната от автомобилна гума. Подобни произведения повдигат въпроси не само използваните за художествени материали, но и за самата дефиниция какво точно може да се приеме за изкуство.
В епоха, в която абстрактният експресионизъм доминира на американската културна сцена, Раушенбърг залага на играта, иронията и свободната форма. Изкуството му не се вписва в определени категории – то нито е изцяло живопис, нито изцяло скулптура и експертите често го причисляват към т.нар. неодадаизъм.
През 60-те години художникът се насочва към ситопечата и започна да използва в работата си изображения от масмедиите – кадри на политици, реклами, сцени от ежедневието. Така неговото изкуство влиза в диалог с обществото, политиката и културата. Въпреки че често го свързват с поп арта, творчеството му се отличава с по-сложна символика и по-голяма дълбочина, пише theartstory.org.
През 1964 г. Раушенбърг става първият американец, носител на Голямата награда на Венецианското биенале – признание, което утвърждава международното му влияние в света на съвременното изкуство.
Творецът вярва в силата на сътрудничеството - работи с танцови и театрални трупи, създава сценография и костюми, проучва границите между визуалното изкуство и пърформънса. През 80-те години започва международната инициатива ROCI (Rauschenberg Overseas Culture Interchange), с която представя изкуството си в различни културни и политически контексти, включително в страни като Куба, Китай и СССР.
До края на живота си художникът продължава да експериментира – както с техники, така и с материали. Работи с дигитални изображения, ръжда, белина и бронз. Неговото студио на остров Каптива в щата Флорида се превръща в място за тишина, творчество и изследване.
Наследството на Робърт Раушенбърг остава живо и след смъртта на твореца през 2008 г. Американецът пренася реалността в изкуството, но и превръща самото изкуство в инструмент за тълкуване на реалността. Творбите му вдъхновяват поколения артисти да мислят свободно, да експериментират и да са винаги отворени към непознатото, допълват от theartstory.org.