Роджър Уитакър - недооцененият гений на шлагера, днес щеше да навърши 90 години

Музиката му е еклектична смесица от фолклор и популярни мелодии. На снимките изглежда като „тиха комбинация от бежово и кафяво“. Дори гласът му звучи „бежово“. Прилича на учител по география. Музикалният критик на „Шпигел“ го описва като човек с „усърдието и харизмата на счетоводител“.
И все пак – по световни продажби този певец изпреварва групи като „Кридънс Клиъруотър Ривайвъл“ и „Смитс“, както и изпълнители от ранга на Аланис Морисет. Макар и да не достига нивото на Дейвид Боуи в глобален мащаб, в определени периоди – особено в Германия, успехът му е съпоставим.
Името му е Роджър Уитакър, роден точно преди 90 години, той и до днес остава един от най-недооценените международни изпълнители.
НАЧАЛОТО
Пътят му към световната сцена започва през 1962 г. и поставя началото на кариера, обхванала десетилетия и континенти, пише на биографичната страница на Роджър Уитакър в интернет.
С топлия си баритон, характерното си свирене с уста и усета си за мелодия, той създава хитове като Durham Town, New World in the Morning, I Don’t Believe in ‘If’ Anymore и The Last Farewell. Общите му продажби достигат близо 50 милиона копия, а успехът му се разпростира в Европа, Северна Америка, Австралия и особено в Германия.
Роден е на 22 март 1936 г. в Найроби, Кения, в семейство на англичани. Детството му в Източна Африка оставя траен отпечатък – ритмите и музикалните традиции на региона по-късно намират място в творчеството му.
Той е отличен ученик и пее в училищния хор. Първоначално възнамерява да стане учител или лекар, но скоро след дипломирането си е мобилизиран и служи две години в Кенийския полк.
След това започва да учи медицина в Кейптаун, но бързо се отказва. Истинският му път го отвежда в Университета в Бангор, Уелс, където завършва зоология, биохимия и морска биология с едни от най-високите оценки в курса.
Музиката обаче не му дава мира. Докато учи, той свири по клубове и пише собствени песни. Пробивът идва, когато създава музика за университетско благотворително шоу – демо записът му попада при издател и води до първия му сингъл The Charge of the Light Brigade.
Скоро след това Steel Men става първият му успех в британските класации. Пред избора между науката и сцената той избира музиката – и никога не поглежда назад.
ВЪЗХОДЪТ
Уитакър бързо натрупва опит чрез турнета и телевизионни участия. През 1964 г. се жени за Натали О’Брайън, която по-късно става негов мениджър и най-близък партньор. Двамата имат пет деца.
Големият пробив идва през 1967 г. на фестивала в Кноке, Белгия. С Mexican Whistler и If I Were a Rich Man той помага на Великобритания да спечели конкурса и печели наградата на пресата. Mexican Whistler оглавява класации в Европа и поставя началото на международната му кариера.
Парадоксално, докато става звезда в чужбина, във Великобритания остава сравнително непознат. Това се променя през 1969 г. с Durham Town (The Leavin’), която се изкачва в класациите въпреки собствените му съмнения.
„THE LAST FAREWELL“ И ГЛОБАЛЕН ПРОБИВ
Истинската световна слава идва с The Last Farewell. Записана през 1971 г., песента остава в сянка до 1975 г., когато американска радиостанция започва да я излъчва по желание на слушател.
Резултатът е впечатляващ: номер едно в 11 държави и над 11 милиона продадени копия. Песента отваря вратите към американския пазар и утвърждава Уитакър като глобален артист.
Особено силен се оказва успехът му в Германия. От средата на 70-те години той изгражда изключително лоялна публика и записва песни на немски език – въпреки че не го говори и учи текстовете фонетично. До средата на 80-те години вече е сред най-успешните изпълнители в страната.
 80-ТЕ: МУЗИКА И КАУЗИ
През 1980 г. Уитакър съчетава музиката с хуманитарна дейност, като стартира международния конкурс „Деца помагат на деца“ съвместно с ЮНЕСКО. В него участват над един милион деца от 57 държави. Победителят – песента I Am But a Small Voice, се превръща в световен символ на надеждата, а приходите подпомагат образователни програми за деца с увреждания. Същата година той получава престижната награда B’nai B’rith за хуманитарна дейност.
През 1982 г. се завръща в Кения за документален филм, който съчетава личната му история с музика и разказ за страната. През десетилетието продължава активно да записва и да изнася концерти.
През 1986 г. издава автобиографията си So Far, So Good, а същата година влиза в британския Топ 10 с The Skye Boat Song. През 1989 г. получава Златния знак за заслуги от Британската академия на авторите и композиторите.
90-ТЕ: УСТОЙЧИВА КАРИЕРА
През 90-те години Уитакър остава активен на сцената. През 1991 г. участва в престижна благотворителна гала в Лондон по покана на Боб Хоуп. През 1993 г. издава албума Celebration и отбелязва 30 години в музиката със световно турне.
Албумът A Perfect Day (1997) включва дует с дъщеря му Джесика. Въпреки операция на коляното, той продължава да изнася близо 100 концерта годишно.
ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
През 2001 г. обявява оттегляне от турнета, но скоро се завръща на сцената. След преместването си в Ирландия отново започва да пише и да концертира. По-късно със съпругата си се установява във Франция.
Животът му не е лишен от трудности – отношенията с баща му остават напрегнати, а през 1989 г. семейството е разтърсено от трагедия, когато баща му е убит при грабеж в Найроби.
Освен музиката, Уитакър подкрепя активно природозащитни каузи, включително опазването на черния носорог в Кения.
Той умира на 13 септември 2023 г. на 87-годишна възраст.
 НАСЛЕДСТВО
Роджър Уитакър остава в историята с отличителния си глас, мек стил и необичайна способност да достига до публика по целия свят. Без да разчита на скандали или модни вълни, той изгражда кариера на постоянство, музикалност и човечност.
Тих, скромен и често подценяван, той се сдобива с успех, който малцина постигат.