Ролята на космическите технологии в борбата с природните бедствия е темата на лекция от форума „Светът на физиката – на живо“

„С космически технологии срещу природните бедствия“ е темата на поредната публична лекция за 2025 г. от лекторията „Светът на физиката – на живо“, чиито организатори са списание „Светът на физиката“ – печатен орган на Съюза на физиците в България (СФБ), катедра „Физика“ при Минно-геоложкият университет (МГУ) „Св. Иван Рилски" и Столична библиотека, съобщиха от екипа на СФБ.
Събитието ще се състои на 11 февруари в Американския център в Столична библиотека, а лектор е проф. д.т.н. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при Българската академия на науките (БАН).
"Земетресения, наводнения, тропични циклони, изригвания на вулкани, цунами, лавини, прахови бури, мълнии, горски пожари, засушавания. Милиони загинали, многократно повече осакатени физически и духовно хора, неописуема човешка мъка и страдание, неизчислими материални щети. Това е жестоката цена, която човечеството е платило и продължава да плаща на природните бедствия. Още от зората на цивилизацията човекът се е опитвал да опознае и изучи стихията, да вникне в пораждащите я причини, да отгатне къде и кога ще се появи тя, да има реална преценка за загубите и щетите. И в зависимост от стадия на развитие това е ставало с различни методи и средства, и естествено –  с различен успех. Днес в лицето на аерокосмическите методи, технологии и технически средства човечеството разполага с изключително мощно оръжие за изучаване и борба с природните бедствия", отбелязват организаторите на срещата.
Фокусът на лекцията ще бъдат аерокосмическите летателни апарати, измервателната апаратура на борда им, физичните принципи на измерванията, визуалните изследвания от околоземна орбита и др., както и възможностите и приложението им в борбата срещу отделните природни бедствия.
Проф. д.т.н. Гаро Мардиросян е електроинженер по слаби токове, д-р по физика и доктор на техническите науки. Работил е в Геофизичния институт на Българска академия на науките (БАН) от 1965 до 1979 г. През 1980 г. във връзка с изпълнението на Националната космическа програма „България-1300“ преминава в Института за космически изследвания – сега Институт за космически изследвания и технологии (ИКИТ) при БАН. Основните му научни интереси са в областта на изучаване на природни бедствия и екологични катастрофи с наземни (контактни) и аерокосмически (дистанционни методи); наземно и космическо апаратуростроене и безпилотни летателни апарати.
Той е автор и съавтор на над 120 научни публикации, около 80 научни доклада, 14 книги с научна тематика, над 50 патента за изобретения и полезни модели и стотици научнопопулярни материали в печатни и електронни медии. Участва в реализацията на почти всички значими национални и международни космически проекти с българско участие. Защитил е два доктората по геофизика (1985 и 2000 г.) и по технически науки (2005 г.). Обучава студенти, докторанти и специализанти в три университета.
През 1991 г. е удостоен с професорско звание и е приет за действителен член на PWPA – Ню Йорк („за научната, приложната, изобретателската и популяризаторската си дейност и за заслуги към процеса на демократизацията“). Носител е на званията „Почетен изобретател“ и „Будител 2016“,„Изобретател на 2023 г.“, „Златно перо 2024 г.“. Вписан e в Златната книга на българските изобретатели и откриватели, в Енциклопедията „2000 най-изтъкнати учени на ХХ в.“ – издание на IBC, Кеймбридж, както и в други енциклопедии.
Удостояван е с десетки грамоти, дипломи и медали от наши и международни форуми и институции за научната, педагогическата, изобретателската и популяризаторската си дейност. Понастоящем е председател на Научния семинар „Дистанционни изследвания на Земята“, главен редактор на списание Aerospace Research in Bulgaria и на списание „Иновативно“, член е на редакционни колегии на няколко научни списания. Член на Съюза на учените в България, Съюза на изобретателите в България, Българското астронавтическо дружество. /ПВ/