Ролята на поезията и писаното слово днес е да казва истината, посочи в интервю за БТА писателката Катерина Стойкова

Ролята на поезията и писаното слово днес е да казва истината, посочи в интервю за БТА писателката Катерина Стойкова.
Ролята на поезията и писаното слово днес е да казва истината, да помага на другите хора да кажат истината първо на себе си и после да видят, че не е толкова страшно да се каже истината и на останалите. Това каза в интервю за БТА писателката Катерина Стойкова, която представи последната си книга „Нокомис“ в Троян.
„Нокомис“ е първата прозаична книга на авторката, която пише и на български, и на английски и до момента има редица издадени стихосбирки и на двата езика. 
„Когато човек я разгледа,  тя много прилича на стихосбирка, при която стиховете са стихове в проза, като малки лирически есета. Лирическият момент е много заложен и тук и това си личи по емоционалния заряд на текста, защото за поезията е характерно, че носи емоциите много по-добре от всеки друг жанр“, разказа тя.
Стойкова посочи, че целта ѝ е била да вложи емоции и книгата да е подредена по такъв начин, че да може да преведе читателя през различни емоционални състояния. 
Аз съм човек, който обича да задава въпроси. Този път, с тази книга си позволих да издам книга, която няма еднозначни отговори. Това, с което трябваше сама със себе си да се преборя, е че ще има читатели, които няма да се съгласят с главната героиня, посочи тя.
Въпросите те посрещат там, където си, но ако я прочетеш след една година те биха имали други отговори. На това се надявам аз, защото, цитирайки книгата – времето е най-добрият редактор, каза Стойкова.
За мен книгата има ритъм и вътрешни рими. Това е важно, защото ухото също чете, очите четат, душата чете и колкото повече струни са докоснати, толкова по въздействащ би трябвало да бъде текстът. Кафка казва, че книгата трябва да бъде брадва за замръзналото море вътре в нас. Поезията прави това по-добре от всяко друго нещо, посочи тя.
В поезията всичко има значение, всяка дума има значение не само сама за себе си, а също така и къде е разположена. При стихотворенията в проза всичко това също важи, но се изважда от уравнението идеята за разположението, всичко е в един поток.
Авторката посочи, че винаги е бягала от баналното в поезията, но никога не бяга от теми. Част от книгите ѝ, издадени до момента, засягат проблеми като домашното насилие, доброто и лошото на емиграцията, егото и др.
„Най-голямата ми награда е да съм доволна от книгите си, да прочета нещо и да кажа – харесва ми“, каза Стойкова.
Публикувам само нещата които харесвам или с които смятам, че казвам нещо ново. Надявам се следващата ми книга да е сборник с разкази. Сега, в този момент ми е по-интересно да правя неща, които не съм правила преди и чувствам, че развитието ми върви в тази посока“, допълни тя.
На българската публика Катерина Стойкова е позната с книгите си „Как наказва Бог“, „Втора кожа“ и „Американски деликатеси“. Сред поетичните ѝ книги са още „Птичка на перваза“, The Porcupine of Mind, „Неделимо число“, „Въздухът около пеперудата“.
От 1995 г. живее в САЩ, където влиза в разностранни роли – от софтуерен инженер и мениджър проекти, през радиоводещ до учител по творческо писане, преводач и директор на литературен фестивал в Кентъки.
Стойкова е собственик и главен редактор на американското издателство Accents Publishing. Съвсем наскоро в САЩ е излязла от печат и The Poet’s Guide to Publishing: How to Conceive, Arrange, Edit, Publish and Market a Book of Poetry (McFarland, 2024).