Романът "Аз, която не познах мъжете" от Жаклин Харпман се възражда 30 години след издаването си

Преиздаването на "Аз, която не познах мъжете" от белгийската писателка Жаклин Харпман увенчава неочаквания ренасанс на един антиутопичен феминистки роман, получил ласкави отзиви от критиката през 1995 г. и възродил се в социалните мрежи преди няколко години, предаде АФП. 
След британски и американски издателства, френското издателство Stock преиздава тази вълнуваща творба, в която повествователката живее без понятно минало или бъдеще в един странно оголен свят, отначало потискащ, а след това объркващ. 
Романът се завръща във Франция след като стана "вайръл" в англоезичните страни благодарение социални медии като ТикТок, Инстаграм и други. 
The Cut, онлайн приложение на сп. "Ню Йорк", го сравнява с паметника на жанра "Разказът на прислужницата" от канадската писателка Маргарет Атууд.                    "Никой не знае как точно се случиха нещата", пише неговият литературен репортер, след като вижда стотици млади читателки да казват, че това е една от любимите им книги.
Жаклин Харпман е на 66 години, когато публикува своя девети роман "Аз, която не познах мъжете". По това време тя се радва на солидна репутация в литературните среди.
Писателката и психоаналитичка от Брюксел стига до финала на френската литературна награда "Фемина", както четири години по-рано с "Плажът в Остенде". Тя губи, но печели награда "Медичи" през 1996 г. с "Орланда".
След смъртта на Жаклин Харпман през 2012 г. творчеството й заинтригува изследователите. Заедно с французойките Нина Бурауи и Маргьорит Юрсенар, например, тя е една от осемте авторки, разглеждани в докторска дисертация на тема "конструирането на женски идентичности" в литературата след 1950 г.
Идентичността като цяло и в частност женската идентичност е тема, преминаваща през творчеството на Жаклин Харпман. Нейният класически, изключително майсторски стил контрастира с дълбоките и смущаващи въпроси, които повдигат сюжетите й.