Писателката Евгения Кръстева-Благоева представи дебютния си роман "Реките на времето" в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ в Самоков. В представянето се включиха главният библиотекар в културната институция Албена Ихтиманска и Лъчезар Заркин.
По думите на Ихтиманска още с излизането си романът се е превърнал в литературно събитие за ценителите на добрата и сериозната художествена литература. Тя отбеляза, че историята е базирана на реални спомени и документи. В книгата оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Борис Серафимов, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Атанас Ников. Албена Ихтиманска каза, че в „Реките на времето“ са застъпени основно темите за родовата и националната памет, както и за преживяванията на поколенията след войни и репресии. В романа има и не толкова известни стихове на Димчо Дебелянов.
Евгения Кръстева-Благоева разказа, че Самоков е петият град, в който книгата има представяне. Тя обясни, че има особена връзка с града, защото нейната прабаба е родом от тук, от Чамурлийски род. Писателката каза, че прабаба й е била сестра на други две видни личности, които са описани в книга й. Те са били приятели на Димчо Дебелянов.
Авторката каза, че в 80% от случаите, когато пише, описва истории, които знае. По думите й голяма част от историята в "Реките на времето" е била в нея и просто е трябвало да я напише. Книгата е написана за по-малко от шест месеца. Евгения Кръстева-Благоева прочете и откъси от книгата.
Самоковецът Лъчезар Заркин каза, че е впечатлен от книгата. По думите му изданието е повече от роман и то свързва три рода, които са въплътени и живели в различни епохи. В "Реките на времето" има и снимков материал.
Доц. д.н. Евгения Кръстева-Благоева има магистърска степен по история със специализация етнология и втора специалност английска филология в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Тя защитава докторска дисертация по етнология на тема "Личното име в българската традиционна култура". Доц. Благоева е работила в Етнографския институт на БАН. Тя е хоноруван преподавател в Департамента по антропология на Нов български университет, а от 2009 г. е доцент в същия департамент. Автор е на изследвания като „Личното име в българската традиция“, „Всичко за продан“, „Храна и култура“, и „Храненето на младите: траектория на вкуса“.