Между 18 и 25-годишна възраст младите хора се намират в критичен период от живота си, особено по отношение на осъзнаването на идентичността си. Младежите вече не са деца, но и не са напълно независими. Мозъкът им все още се развива, особено зоните, свързани с когнитивните и емоционалните функции.
На фона на тези особености раздялата след връзка може да има тежки последствия. След скъсване младите хора се представят зле на академични изпити, тъй като мислят често за бившия партньор и изпитват силна тъга.
От друга страна, разделите при младите хора често се неглижират и се смятат за част от израстването. Психиатричната литература не разглежда младежките раздели като потенциално травматични събития.
За целите на проучването участниците, които са студенти, са разпределени в три групи - в първата са 886 души с посттравматичен синдром след раздяла, във втората група са 592 души с травма след преживяно насилие и в третата група са 544 души с посттравматичен стресов синдром след смяна на жилище или развод на родителите.
Резултатите показват, че групата на участниците, преживели романтична раздяла, е демонстрирала най-отчетливи посттравматични стресови симптоми - като кошмари например, в сравнение с другите две групи. Трийсети шест души от групата на преживелите раздяла са оценили като изключително негативно изображение снимка на бившия си партньор. Петнайсет от преживелите насилие са оценили като негативно изображение снимка, показваща насилие. Двайсет и осем участници от третата група са оценили като негативно изображение контролни снимки - като например деца, играещи в замърсена вода.
Психиатрите са изследвали мозъчната активност - т.е. навлизането на кръв, в амигдалата и хипокампа в темпоралния лоб. Тези зони в мозъка се свързват с посттравматичния стрес. Те са свързани и с реална и въображаема емоционална привързаност. Резултатите показват, че нивото на активност при преживелите раздяла е подобно на това при тези, преживели насилие.
Емоционалният отговор на раздялата зависи още от пола, сексуалната ориентация, религията. Участниците от сексуалните малцинства и нерелигиозните страдат от по-високи нива на стрес.