Росен Миланов се завръща на подиума с Радиосимфониците, солистка ще е Виолета Радомирска

Росен Миланов се завръща на диригентския подиум със симфоничния оркестър на БНР на концерта им на 6 ноември в зала „България“. Солистка ще е мецосопраното Виолета Радомирска. Двамата гости са започнали кариерата си в световноизвестния детски радиохор, припомнят от БНР.
Програмата обединява три произведения от първата половина на XX век – „Четири скици за голям оркестър“ от Димитър Ненов, вокалния цикъл „Шехеразада“ от Морис Равел и Петата симфония от Сергей Прокофиев. 
Една от значимите ранни творби на Димитър Ненов, създадена през 1924-1925 г., когато той е едва на 24 години, ще е българското произведение в програмата. Композитор, виртуозен пианист и интелектуалец с интереси в литературата, философията, архитектурата, физиката, математиката и Ненов е и пръв музикален уредник на радио „София“ с ключова роля в създаването на музикалните му състави.
Композиторът разказва, че първоначалният замисъл на „Четири скици за голям оркестър“ е свързан с филмови сцени. В четирите части „Въжделение“, „Копнеж“, „Гротеска“ и „Танц“ се преплитат влияния от късния романтизъм и европейския модернизъм, пречупени през самобитния творчески почерк и музикалното въображение на Димитър Ненов. От съзерцателната лирика през гротескните образи до динамичния танцов финал, произведението впечатлява с ярки контрасти, колоритна оркестрация и смел хармоничен език.
Поетичният свят на Морис Равел ще оживее във вокалния цикъл „Шехеразада“ със солист Виолета Радомирска. Създаден през 1903 г. по стихове на Тристан Клингзор, цикълът е вдъхновен от очарованието на Изтока и приказния свят на „Хиляда и една нощ“. Равел се обръща към образа на Шехеразада още през 1898 г. с идеята за опера, от която се ражда оркестрова увертюра. Няколко години по-късно композиторът се завръща към същия поетичен свят, този път чрез човешкия глас. Трите песни „Азия“, „Омагьосаната флейта“ и „Безразличният“ рисуват картини на далечни земи, съкровени желания и неуловими чувства. Равел изгражда изключително фин диалог между гласа и оркестъра, използвайки прозрачни тембри, деликатни нюанси и изящни хармонии. Думите и инструменталните багри се преплитат в единно звуково цяло, а вокалната партия изисква както техническо майсторство, така и чувствителност към поетичния език и музикалната изразност на френската традиция.
Кулминацията на вечерта ще е Петата симфония от Сергей Прокофиев. Написана през лятото на 1944 г. в разгара на Втората световна война творбата се превръща в художествено послание за силата и устойчивостта на човешкия дух. Премиерата ѝ е на 13 януари 1945 г. в Москва под диригентството на самия композитор и се превръща в един от големите триумфи в неговата кариера. В четирите части на симфонията се разгръща мащабен музикален свят – от широките епични линии на началото през острия ритмичен пулс и характерната за Прокофиев ирония до проникновената лирика и неудържимата енергия на финала. Произведението съчетава монументален размах, драматично напрежение и усещане за жизненост и устрем.
/ДД