Скала, изследвана от роувъра "Кюриосити" на Марс, съдържа минерал, наречен сидерит, който е ново доказателство за по-топлото и влажно минало на планетата, когато на нея е имало значителни водни басейни и е можела да поддържа живот, предаде Ройтерс.
Скални проби са взети на три места през 2022 и 2023 г. в кратера Гейл.
Сидеритът е железен карбонатен минерал. Наличието му в седиментните скали, образувани преди милиарди години, дава доказателства, че някога Марс е имал плътна атмосфера, богата на въглероден двуокис - газ, който би затоплил планетата чрез парниковия ефект до такава степен, че тя да може да поддържа течни водни басейни на повърхността си.
В марсианския пейзаж има особености, които много учени тълкуват като признаци, че някога по повърхността му е текла вода , като потенциалните океани, езера иреки се разглеждат като възможни местообитания на микробен живот в миналото.
Въглеродният двуокис е основният регулиращ климата парников газ на Земята, както и на Марс и Венера. При наличие в атмосферата той задържа топлината от Слънцето, като затопля климата.
Досега доказателствата, сочещи, че в марсианската атмосфера преди е имало много въглероден двуокис, бяха оскъдни. Хипотезата, че когато атмосферата е еволюирала от гъста и богата на въглероден двуокис до рехава и лишена от този газ, въглеродът чрез геохимични процеси се е загнездил в скалите в кората на планетата като карбонатен минерал.
Пробите, получени от "Кюриосити", придават тежест на това схващане. Те съдържат до 10,5 % от теглото на сидерита, както е установено от инструментана борда на шестколесния марсоход с размери на автомобил.
"Кюриосити" кацна на Марс през 2012 г., за да проучи дали планетата някога е бил в състояние да поддържа микробен живот.
Анализът е направен от научен екип за роувъра "Кюриосити" на НАСА, под ръководството на геохимика Бенджамин Тутуло от Университета на Калгари. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".