Сред доброволците, които координират работата по проекта в региона, е дизайнерът на сценични костюми Даниела Георгиева. Тя разказа за БТА, че се е включила в инициативата, след като е предложила да бъдат привлечени читалища, с които работи от години. По думите ѝ в проекта вече участват жени от Тетово, Мартен, Новград и Пиргово, а непрекъснато се включват и нови доброволци.
В продължение на година и половина стотици семейства от България и българските общности в чужбина са предоставили ръчно плетени на една кука карета, съхранявани десетилетия като семейни реликви. Идеята е от тези автентични дантели и с помощта на доброволци да бъде ушита най-голямата българска рокля.
Георгиева обясни, че всяко платно пристига предварително подготвено и обозначено според мястото си в композицията на роклята. „Тя е огромна. Всяко платно е означено от коя част на роклята е, за да може после всичко да бъде сглобено“, каза тя.
„Тази рокля е много повече от произведение на изкуството. Тя е символ на единението, приемствеността и силата на българския дух“, казва дизайнерът Иван Донев.
Георгиева отбеляза, че инициативата обединява предимно жени от цялата страна, които шият отделните елементи на роклята, но най-ценен според нея е човешкият контакт.
Работата по изработването на роклята започна в Лапидариума на Регионалния исторически музей в Русе и ще продължи на няколко емблематични места в града и региона, сред които Народно читалище „Гюнеш 2012“, Народно читалище „Анжела Чакърян“ и Скалният манастир „Св. Димитър Басарбовски“. По време на инициативата снимачен екип подготвя документален филм за създаването на роклята.
Финалното представяне на най-голямата българска рокля е планирано за 6 септември на сцената на Античния театър в Пловдив.
Георгиева отбеляза, че за целта се подготвя сценичен спектакъл. В центъра ще бъде разположена човешка фигура, около която ще се разгърне роклята, а за представлението се създават специална музика и сценарий. „Ще бъде много емоционално и вълнуващо“, допълни Георгиева.