Русенец "съживява" забравени предмети и отпадъци, като ги превръща в лампи и артинсталации

Иновативната инсталация „Силоз“ сглоби от стари предмети и отпадъци русенецът Александър Първанов. Настолната лампа може да бъде видяна във витрина във фоайето на Историческия музей в крайдунавския град.
 „Създаването на нещо ново понякога е просто преподреждане на вече стари, познати елементи, но с различна перспектива. Това е възможността на твореца да конструира съдържание, да предава знание, да изгражда разкази, да възбужда усещания и емоции, да вплита минало и настояще, опит и предизвикателство“. Така Александър Първанов представи своя проект „Силоз“.
Въпреки че съоръжението е изградено от парчетата отпадъци, то е естетически издържано. В същото време е и функционално – настолна лампа.
„Изработена е от парче чамова греда, намерена под нечий навес, бутилка от ликьор, части от месомелачка и помпа, метални елементи и мелничка за подправки, както и регистрационен номер за каруца“, отбеляза Първанов.
Това не е първото подобно произведение, което прави той. В малката изложбена зала са лампите, наречени „Избухнал чайник“, „Английска закуска“, „Фолклор“, „Шампанско“, „Извор“, „Рицар“, както и „Етно джаз“.
„Вече над 40 лампи съм направил. Половината съм подарил на приятели, някои съм продал на колекционери. Вкъщи ползвам една, която представлява много крив брезов клон с ръчно изработен абажур от хартия с „неразцъфнала лампа“ и е монтирана върху парче бетон с отпечатъци от арматурните железа и затова съм я кръстил „Тротоар“, казва още Първанов.
Въпреки, че цял живот работи по специалността си в областта на изчислителната техника, той участва със свои произведения и в няколко изложби с Дружеството на художниците в Русе. Паралелно с това има подчертан интерес към историята на града, сподвижник на Сдружение „Русчук“. В Екомузей с аквариум Първанов показва и друга своя артинсталация, свързана с технологичните изкушения пред съвременното общество. Тя представлява телевизор, който управлява с дистанционно човек.
„Един приятел ми даде кутия от стар телевизор. Сложих го на крака, които бях купил от битака, а до един контейнер за отпадъци веднъж намерих изхвърлен мъжки манекен. Сложих манекена на стол, сложих му една риза, която е вързана отзад, и той гледа със сините си очи екрана, на който мигат лампички. Иззад телевизора излиза ръка, която държи дистанционно, насочено към зрителя. Така ние сме произвели едни телевизори и телевизии и толкова сме се влюбили в тях, че даже сме предоставили управлението и вече нашето съзнание на медиите“, каза още Първанов.