Той разясни подробности за 48-ото издание на Джаз фест Русе заедно с директора на общинското предприятие "Русе Арт", което организира музикалния форум, Мариан Савов и част от участниците в лицето на Мирослава Кацарова, Васил Петров, диригентът на Общинският духов оркестър в крайдунавския град Димчо Рубчев, музикантите от "Живко Петров трио" и "Артур Дуткевич трио". Форумът включва концерти на известни изпълнители тази вечер и утре в Доходното здание. След тях са предвидени и джем сесии в "Макс клуб".
Спасов каза, че именно в Русе е засвирил в този жанр.
„Русенската сцена беше трамплин за мен. Аз дойдох от фолклора и засвирих в джаз жанра. Беше много тежко време. Когато в Пловдив ме срещна един човек и беше чул, че свиря на кавал джаз и каза, че съм щастливец, защото ако бях просвирил 10 години по-рано тази музика, нямаше да разговаряме с него там“, каза Теодосий Спасов.
Той и другите участници си припомниха за първите си изяви в Русе и за починалия през 2013 година Петър Петров – Парчето, поставил началото на джаз фестивала в Русе през 1975 г.
„Петър Петров, светлина за неговата душа, успя да издигна русенския джаз фестивал на международно ниво. Той беше човекът, който хареса това, което правя. Радвам се, че мога да помогна в негова посока“, добави Теодосий Спасов.
Той определи участниците във фестивала през тази година като невероятни музиканти.
„Лично на мен много ми харесва техния подход в джаза. С Артур Дуткевич именно тук се запознах през 80-те години, когато пристигна с полска група“, каза още Спасов.
Самият Дуткевич си припомни, че България и Русе е било първото място, в което се е изявил извън Полша през 1986 година.
„Спомням си, че пътувахме от София до Русе в един влак, в който хората пушеха цигари и всичко беше обвито в дим. Но публиката тук беше невероятно гореща и ни заразиха с един огромен ентусиазъм по време на изпълненията ни“, каза Дуткевич.
Мирослава Кацарова, която ще бъде водещ на форума, отчете, че през този почти половин век джаз фестивалът в Русе показва устойчивост и зрялост.
„Предполагам, че през тези години се съдържа и думата борба в историята на този фестивал, защото от първо лице единствено число ви уверявам, че изобщо не е лесно да се организира джаз фестивал в България. Не само защото не е популярна музика, не само защото през годините тази музика е имала различен статут, включително и преследван като жанр и като начин на мислене, защото джазът не е просто музикален жанр, а състояние на духа и философия. Това, което е по-важно, че е в град като Русе, който пази спомените за стожера на джаза тук, Петьо Парчето, емблемата на русенския, а и българския джаз“, добави Кацарова.
Васил Петров припомни, че първите му изяви в Русе предшестват професионалната му кариера.
„Още като студент първи курс заедно с Вили Казасян гостувахме на Русе джаз феста. Тогава се запознах с Петър Петров – Парчето. С голям замах, мащабно се разполагаше с цялата програма и окуражаваше всички музиканти. Много хубаво впечатление ми направи и русенската публика. Тя е изключително подготвена и талантлива. Вниманието към артиста е изключително. В края на 90-те години, когато в София нямаше джаз фестивал, в Русе имаше два – пролетен и есенен“, каза още той.
Диригентът Димчо Рубчев добави, че около Петър Петров е имало и други хора, които са започнали джаз фестивала.
„Стайко Стайков, барабанистът Илко Петров, Санди Бербера. Този звезден оркестър „Русе“. Това са хора, които са отдали живота си на тази музика и съпреживяват заедно с публиката си. Джазът променя свободни хора, които имат възможност да се докоснат, да усетят и след това те да интерпретират. Това е състояние на духа, не е съпоставимо с другите жанрове“, каза още Рубчев.
На сцената на фестивала първи тази вечер ще излязат музикантите от "Живко Петров трио". Публиката ще види Живко Петров (пиано), Димитър Семов (ударни) и Димитър Карамфилов (контрабас).
„Джаз триото е много важна фигура като формация в историята на джаза. През 90-те години, благодарение на Брад Мелдау, джаз триото придобива съвършено друг облик. Пианото си е солистичен инструмент, заедно с него на сцената са барабани и контрабас. Дълго време барабаните и контрабаса са били само поддържащи инструменти, но благодарение на Мелдау триото се променя в един демократичен принцип и всеки един от джаз музикантите в него има равен глас с останалите. Това ще видите колко сполучливо и поетично с финес се случва в музиката на Живко Петров“, каза Кацарова.
Петров добави, че публиката в Русе ще чуе изпълнения от петия албум на триото, който е втория най-слушан в американските джаз радиостанции за миналата година.
Вечерта днес ще продължи с изпълненията на "Артур Дуткевич трио", в което свирят полският пианист Артур Дуткевич, контрабасистът Михал Барански и барабанистът Себастиан Кухчински.
„Музиката на това трио е музика за размишления. Тя е дълбока и философска, белязана от различни влияния. Съвременна импровизационна музика, свързана на моменти с класическата изказност, могат да се чуят и детайли от полската фолклорна музика“, коментира Кацарова.
След концертите RJS Quartet ще открие джем сесия в "Макс клуб". Квартетът включва българските музиканти Анатоли Ангелов (саксофон), Светослав Неделчев (бас), Александър Атанасов (китара) и Лазар Бенов (барабани), които съчетават класически джаз със съвременни елементи.
Програмата на 16 ноември предлага изпълнения на дуото Тихомир Хойсак - контрабас, и Филип Новосел - тамбура. Към тях ще се присъедини и барабанистът Жан Тетичкович.
Общинският духов оркестър в Русе с диригент Димчо Рубчев ще предложи и традиционен джаз с голям състав от професионални музиканти. Хилда Казасян ще изпълни популярни джаз стандарти и нови интерпретации. На сцената ще бъдат също джаз певецът Васил Петров и Теодосий Спасов (кавал).
„Хилда Казасян умее да създава цели разкази с много висок музикален вкус и в същото време да бъде вярна на малки, но важни концепции. Васил Петров е един от най-ярките български певци. Той е с много висок музикален дух. Теодосий Спасов е много важна фигура за българския джаз с интерпретациите му с кавал“, коментира Мирослава Кацарова.
Тя добави, че напоследък джаз фестивалите са много и това показва отношението към тази музика.
„Това показва високия вкус, свързан с тази музика. Той не е само музикален, а екзистенциален и показва отношение към живота изобщо. Поради тази причина хората започват да чуват около себе си за джаз. Човекът е зажаднял за истинското изкуство“, каза още Кацарова.