Руската автоматична станция "Луна-25" ще изследва праховите частици на естествения спътник на Земята


Един от важните експерименти, които ще бъдат проведени от руската автоматична станция "Луна-25", ще бъде изследването на плазмено-праховата екзосфера на естествения спътник на Земята, каза пред ТАСС академик Лев Зелени от Института за космически изследвания към Руската академия на науките и научен ръководител на първия етап на лунната програма.   Той определя Луната като "замръзнало заспало царство", където дълго време нищо не се променя, освен падането на метеорити. Когато на повърхността се приземи апарат, това "равновесие" се нарушава, вдига се прах, създаващ опасности за съответната сонда и евентуално за хора.
"Много е важно да се разберат свойствата на тази екзосфера на Луната, да се проследи как този прах се отлага. За тази цел апаратът "Луна-25" разполага със специално оборудване", обясни експертът.    Според него праховата екзосфера на Луната е много важна характеристика на естествения спътник на Земята, която ще окаже влияние върху изследванията й от хората. 
За разлика от Земята, прахът на Луната не е толкова "безобиден": той е много фин, има остри ръбове и електрически заряд. "Трябва да разберем естествената среда на Луната. Прахът е важен елемент от нея. Праховите частици се зареждат на повърхността на Луната под въздействието на слънчевата ултравиолетова светлина и могат да се издигнат и да левитират над повърхността, образувайки плазмено-прахова среда. Трябва да разберем свойствата й и как ще се отрази на технологиите и хората", обясни научният ръководител на първия етап на лунната програма.
Рано тази сутрин от космодрума "Восточний" в Далечния изток с ракетата носител "Союз-2.1б" беше изстреляна автоматичната станция "Луна-25" - първата мисия до естествения спътник на Земята в историята на съвременна Русия. Очаква се апаратът да се пристигне на Луната на 21 август, в района на кратера Богуславски.
Основната задача на "Луна-25" ще бъде да отработи технологията за меко кацане. При тази мисия за първи път космически апарат ще кацне на Южния полюс на естествения спътник на Земята. Той също ще изследва вътрешната структура и проучи природните ресурси, включително водата, както и въздействието върху повърхността на Луната на космическите лъчи и електромагнитната радиация.
На автоматичната станция са инсталирани няколко камери. Те ще заснемат в детайли кацането и панорама на Луната.
След "Луна-25", Роскосмос планира да изстреля апарат "Луна-26" през 2027 г., "Луна-27" - през 2028 г., а "Луна-28" - през 2030 г. или по-късно, съобщи ръководителят на държавната корпорация Юрий Борисов.
Той обясни, че след това ще има преход към следващата фаза на руската програма. "С колегите от Китай ще преминем към нова фаза - възможността за пилотирано посещение на Луната и изграждането на лунна база. Това е дълга важна програма, към която се надяваме да се присъединят много държави", подчерта Борисов.

Рим

Археолози в Помпей възстановиха таван със стенописи на банкетна зала

Археолози в древния град Помпей, погребан след изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр., представиха частично реставрирания таван с...

Долни Дъбник

В Долни Дъбник честваха 125 години от рождението на Илия Бешков

В Долни Дъбник тържествено бяха отбелязани 125 години от рождението на художника, карикатурист и общественик Илия Бешков. Честването се състоя...

Париж

Експериментална ваксина срещу щама Бундибугио на вируса ебола е тествана върху първи доброволец

Първи доброволец е получил експериментална ваксина, насочена специфично срещу щама Бундибугио на вируса Ебола, който отне живота на над 1000...

Мюнхен

Директорът на Байройтския фестивал Катарина Вагнер е била настанена в болница в навечерието на форума

Директорът на Байройтския фестивал Катарина Вагнер се е разболяла малко преди началото на форума, посветен на композитора Рихард Вагнер, предаде...

Спотруп

Състезатели от 30 страни се изправят един срещу друг на Световното първенство по средновековни боеве в Дания

С мечове, брадви и щитове състезатели от 30 държави се изправят един срещу друг в двора на датска крепост в...

Шумен

Оловен печат на цар Симеон е открит при разкопки във Велики Преслав, при проучване на манастира на Георги Синкел

При разкопки във Велики Преслав, при проучване на манастира на Георги Синкел (известен като Манастир на чъргубиля Мостич), дясна ръка...