С доходите от частното копиране не може да се финансира култура, но може да е съществен принос, смята Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“

Само с доходите от частното копиране не може да се финансира културата, но може да даде един съществен принос, когато обществата ни са все в криза и средствата за култура не достигат. Тава каза пред БТА Боряна Димитрова, управляващ партньор на „Алфа рисърч“.
Агенцията за маркетингови и социални проучвания направи проучване „Копиране на съдържание за лично ползване в България оценка на справедливото обезщетение за притежателите на права“ по поръчка на „Музикаутор“ и CISAC (Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори). То беше представено днес на конференцията „33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“.
„Виждаме от практиката на другите страни, от Франция до Унгария и Сърбия, които са по-близо до нас, че това съвсем не е малък принос. И нормално е България да се стреми и същевременно да има и при нея такъв принос. Стига обаче този процес да се регламентира и да има някаква законова база, и да може да се върви към отчисления за сектор култура“, коментира Димитрова.
По думите ѝ от опита и на други страни става ясно, че копирането се увеличава – защото стават повече източниците, и то по-достъпни: „Едно е да копираме на магнитофона, аудиокасета, а сега да можем за секунди да копираме... Моето поколение е копирало на ксерокс забранени книги и статии. Сега вече може да си свалите, макар и части от текстове, през интернет. Увеличаването на източниците, от които може да се копира, прави тази практика по-разпространена, без да можем да кажем колко е повече или колко е по-малко“.
По повод проучването, Боряна Димитрова подчертава, че другите страни имат вече по 20-25 години подобни изследвания, което показва, че и в България си струва това да бъде една регулярна практика.
ПОЛОВИНАТА ОТ БЪЛГАРИТЕ КОПИРАТ
Както писа БТА, според проучването половината от българите (51 на сто) над 12-годишна възраст копират защитени с авторско право аудиовизуални произведения. Финансовите загуби за притежателите на авторски права, свързани с тази практика, се оценяват на приблизително 27,9 млн. лева за последната година, според проучването, направено през  2025 г., в периода февруари-април. 
Музиката се оказва най-често копираният формат, следвана от видеоклипове, снимки и изображения, текстови материали като книги и статии, и филми. Тази тенденция се наблюдава сред различни възрастови групи. Младите до 29 години са по-активни в копирането на музика и видеоклипове. Възрастовата група 30–65 години предпочита копирането на книги, статии и снимки. Развитието на технологиите променя потребителските навици и най-популярните средства, ползвани за частното копиране, са смартфоните, следвани от компютри и лаптопи, USB памети и облачни услуги. Копирането е регулярна практика, като най-често се копират снимки, музика и филми.
Изследването е проведено на две части. Първата част обхваща 1093 души над 12-годишна възраст в цялата страна за навиците им в областта на копиране на съдържание за лично ползване. Втората част изследва навиците на 1170 потребители на възраст над 12 години, които са копирали съдържание през последната една година.
ЧУЖДИЯТ ПРИМЕР
Данните от проучването сочат и още една тенденция, че нагласите, свързани със записване на аудиовизуално съдържание за лично ползване в България, не се различават значително от данните за Европа. Разликата е, че във всички европейски страни има развит работещ механизъм за обезщетение на авторите от тези практики, които не засягат крайния потребител. 
Приходите от отчисления от частно копиране във Франция, например, се използват за инвестиция в културни събития и като обезщетение на творците. Конкретно Copie France изплаща приблизително 75% от събраните средства за частно копиране, които отиват направо при автори, артисти и продуценти на музика, филми, сериали, книги и произведения на изкуството, които се тиражират масово и свободно. Останалите 25% от парите се използват за подкрепа на хиляди културни събития в цяла Франция, но също така и на нови творби, концерти, филми, фестивали, театри, панаири на книгата и т.н. Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България.
България остава единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно копиране по пълноценен начин. Липсата на компенсаторен механизъм за копиране на съдържание ощетява както българските, така и чуждестранните творци, възпрепятствайки устойчивото развитие на културата у нас. Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, коментират от „Музикаутор“.
/ДД