Галерията „Серякова къща“ посреща посетителите си с експозиция от над 70 от най-новите му творби. Представена е и част от колекция от негови портрети, рисувани от колеги художници, сред които Вихрони Попнеделев, Цветан Панчовски, Милко Диков, Ивайло Цветков, Елена Понева и др.
Разнообразните стенни пана, вази и рисувани чинии са обединени от характерните за художника теми, посоки и образи. В творчеството на Ганковски присъстват символи като улични фенери и различни предмети от старата градска среда, напомнящи за стария бит.
Други теми, характерни за неговия творчески път, са хората и природата. Повече от двадесет години разработва мотиви, свързани с поляните, зеленината, дърветата и горските пейзажи. В композициите му често присъстват и символични образи – кораби, птици и други елементи, които допълват внушението на картината.
„През различните ми творчески периоди съм работил в различни стилове и с различни методи. Винаги съм се стремял във всеки етап да правя нещо ново. Дори когато темата е една и съща, търся различни изразни средства, за да не се повтарям“, каза Енчо Ганковски за БТА.
Художникът разказа, че според него рецептата за творческото дълголетие е в изграждането на собствен почерк. „Преди всичко художникът трябва да създаде собствен стил, за да бъде разпознаваем, където и да се показват неговите творби. Хората трябва веднага да познават автора“, каза той.
По думите му представянето на творби в международни форуми и срещите с чуждестранни творци са били важна част от професионалния му път. „Директните контакти не бяха толкова лесни навремето. Но чрез общите изложби, организирани от Съюза на българските художници, имах възможност да участвам в различни международни пленери. Това много ме обогати – и като творец, и като човек“, разказа художникът.
Той припомни и дългогодишната си преподавателска дейност. „Бях преподавател 33 години. Най-важното е човек да бъде отдаден на това, с което се занимава“, каза още той в отговор на въпрос какво е важно да запомнят младите творци.
На въпрос дали някога е съжалявал за избора си на професионален път, художникът бе категоричен: „О, не. Никога. Завърших през 1972 година и оттогава животът ми е изцяло свързан с изкуството. Това беше моят път.“
Според него Троянската школа продължава да се развива въпреки предизвикателствата. „Въпреки трудностите трябва да продължаваме да работим и да търсим нови посоки. Така изкуството ще се развива“, посочи той.
Ретроспективната изложба на Ганковски ще остане в музея през цялото лято, а другата - в галерията, може да бъде разгледана до 18 юни.
Енчо Ганковски е роден на 26 май 1946 г. Завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“, специалност „Керамика“, при проф. Георги Коларов. Професионалният му път е тясно свързан с Троян – след като завършва, се завръща в родния град, където работи в Музея на занаятите, и активно допринася за развитието на местните художествени традиции. Като преподавател в Средното художествено училище по приложни изкуства в Троян (1978–2010 г.), той обучава и вдъхновява поколения млади творци.
С над 70 участия в изложби, включително 25 самостоятелни, Ганковски представя българската керамика и на международната сцена – в Кайро (Египет), Братислава (Словакия), Валорис (Франция), Ерфурт (Германия) и Вилнюс (Литва), както и в редица пленери и симпозиуми в Европа.
Той е член на Съюза на българските художници от 1989 г., дългогодишен председател на Дружеството на троянските художници и носител на званието „Почетен гражданин на Троян“ (2022 г.).